доклади
Проект Morecare
Проект „Мерки за съхраняване и възстановяване на природното богатство в Бургас и Енез“
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“, Reference number: CB005.1.12.115/S-4
ЕЗЕРО ГАЛА – КАРТА
Карта на екосистемните ресурси и услуги на езерото Гала
Легенда:
1 – Оризови полета;
2 – Парк с вятърни електрогенератори;
3 – Пасища;
4 – Исторически обекти;
5 – Кула за посетители;
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“
“Разработване на съвместен модел и методология за оценка на екосистемните услуги в езерата Вая (Бургас) и Гала (Енез)”, CB005.1.12.115/S-4
ЕКОССИТЕМНИ РЕСУРСИ ЕЗЕРО ГАЛА
Експерти:
Мария Брощилова
Владимир Димитров
Асоциация „Зелена Странджа“
Бургас, Октомври 2018
ЕКОСИСТЕМНИ РЕСУРСИ И УСЛУГИ В ЕЗЕРО ГАЛА, ЕНЕЗ
Координати – 40.772403, 26.190290
Езерото Гала е алувиално сладководно язовирно езеро, разположено между окръзите Ипсала и Енес, на 10 километра от град Енез и на 23 километра от град Ипсала в провинция Одрин, Турция, близо до делтата на река Марица. То се състои от две части – езеро Голяма гала и езеро Малка гала. Има площ от 5,6 км2 и е на 2 м над морското равнище. Дълбочината варира между 0.4-2.2 м. Захранва се от дренажен канал (поток Басамаклар), поток Киджкапан, други малки потоци, както и от дъждове. Езерото е заобиколено от широки тръстики (Phragmites australis и Thypasp.). Земеделската земя в близост до езерото между Енез и Ипсала се използва за промишлено засаждане на ориз.
От 1991 г. езерото Гала е част от природен резерват и се смята за защитено. През 1997 г. езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция без конкретна област. През 2005 г. езерото и околностите му са обявени за национален парк и обхващат площ, състояща се от 3090 хектара влажна зона (Голямо езеро Гала, малко езеро Гала, Памучно езеро) и 3000 хектара гориста местност (планина Хисли).
Защитената територия се управлява от Дирекцията за защита на природата и националните паркове (турски: Doğa Koruma v Milli Parklar Genel Müdürlüğü) към Министерството на околната среда и горите
Биоразнообразието в делтата на Марица, въпреки някои загуби, се счита за много богато. Има 55 вида растителен планктон, 31 вида животински планктон (зоопланктон), 42 вида водни растения в езерото Гала. В горите се срещат около 15 вида дървета.
В Националния парк “Езеро Гала” са идентифицирани 311 растителни вида, като 5 от тях са ендемични. В допълнение, 59 таксона са подходящи за медицинска и декоративна употреба. В езерото има много водни лилии. Уникални треви, храсти и дървесни видове се срещат по бреговете. Тук се извличат 29 билки.
Около 46 от 217 вида птици, наблюдавани в района, са местни, 27 зимни мигриращи и 90 летни мигриращи птици. Езерото Гала е важна точка на миграционния маршрут “Виа Понтика” на север-юг. Най-доброто време за наблюдение на повечето видове птици заедно е между април и май през пролетта, както и септември и октомври през есента. Езерото е дом на около 45 000 птици и се намира на един от най-големите маршрути за мигриращи птици в света.
В двете езера Гала се намират 16 рода риби, включително европейска змиорка (Anguilla anguilla, L.), щука (Stizostedion lucioperca L.), обикновен шаран (Cyprinus carpio L.) и северен щука (Esox lucius), които са с висока икономическа стойност.
Районът около езерото Гала е подложен на силна антропогенна дейност – интензивно земеползване и животновъдство, аквакултури, лов, производство на вятърна енергия. Фосфатите, сулфатите, нитритите и нитратите, използвани в селското стопанство, се очаква да бъдат високи във влажните зони, като например езерото Гала, които са заобиколени от интензивни земеделски площи. Влизането на сулфатни и фосфатни йони в езерото обаче е частично ограничено от плътните тръстикови полета между селскостопанските земи и езерото, както и малките канали, отделящи го от селскостопанските райони. Това изкуствено наторяване на диви водни растения кара повърхността на езерото да намалее, позволявайки на районите с тръстика да се развиват по-бързо. Ако някои физико-химични параметри като стойностите на pH, EC и Ca, измерени в езерото Гала, се сравнят със сходни езера в района на Тракия, се вижда, че тези стойности са подобни на лагуните езера, докато са по-високи от езерата, разположени изцяло в гората.
Езерото Гала се храни главно от водите на река Марица. Нивото на водата в езерото се регулира от система от канали и брави. Това предотвратява наводняването на обработваемата земя или водата се използва за напояване.
В средата на езерото има разхлабена дига, която се прекъсва на определени места, за да управлява водата. Планът за управление на Националния парк предвижда тази дига да бъде премахната.
Езерото Гала е известно като второто по големина езеро на птици в Турция и поради близостта си до метрополис като Истанбул често се посещава. В допълнение към гледането на птици и фотографията, дейностите на езерото включват пикник, пешеходен туризъм и колоездене. Посетителите трябва да бъдат много внимателни, за да не нарушават естествените местообитания в езерото.
В района на защитената зона можеше да се лови риба до 2013 г. и след това е забранено. Планът е за постепенното му възстановяване. Разрешен е риболовът в река Марица, в двата язовира, построени около река Марица, и в 30-километровите оризови площи до езерото Гала. Язовирите са построени през 1991-92 г. за напояване на оризови полета. Водата се изпомпва чрез канали, специално изградени от Дирекцията за водите и отпадъците към Министерството на водите и горите. Каналите защитават замърсяването на морската вода от пестициди и минерални торове, използвани при отглеждането на ориз. Районните насаждения осигуряват основното препитание на местното население. На територията на Националния парк ловът е забранен. Разрешено е на територията на оризовите полета /зимен лов на патици /. Ловът не е регулиран, не се плащат данъци. Предвид голямото биологично разнообразие в Националния парк, значимостта на района като пазител на генетичните ресурси може да бъде оценена високо.
Масово по крайбрежието на езерото пасат крави и овце.
Приблизително ½ от повърхността на водата е покрита от тръстики и папури. Има план за намаляване на площта, покрита от растения. Установено е, че видрата изяжда корените на тръстиката и папура.
Поради добрите възможности за наблюдение и изследване на птиците днес, паркът е любимо място за орнитолози. Студенти и учени от Истанбул и Одрин редовно посещават Националния парк за изучаване на биоразнообразието.
Дирекцията на Национален парк езеро Гала планира изграждането на посетителски център и 14-километрова пешеходна пътека с тоалетни, кули за наблюдение на птици и други интерпретативни материали за демонстрация и проучване на биоразнообразието.
Представени са възможностите за организиране на водни спортове и колоездене. Обсъждат се и възможности за съчетаване на природните и археологическите паметници и морския туризъм.
ЕКОССИТЕМНИ РЕСУРСИ ЕЗЕРО ГАЛА
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Окончателен Доклад
Институт за изследване на почва, води и земеделска метеорология Ататюрк
Къркларели, 18.12.2018
Кратко изложение на извършените дейности в рамките на проекта
- Изследване на качеството на водата в езеро Гала
- В езерото Гала са избрани три точки за вземане на проби и в продължение на 12 м. са вземани проби.
- На взетите проби са направени физиологични, химически и бактериологични анализи.
- Получените резултати са оценени според параметрите на критериите за качество на вътрешните надземни водоизточници фигуриращи в Наредбата за управление на качеството на надземните водоизточници.
- Обучителни дейности
- Осигури се участие в три дневното обучение организирано в Бургас, България в периода 9-11 октомври 2017 г. На семинара се представиха презентации свързани с качеството на водите в езерото Гала, местообитание на птици. Изследването е направено на място в езерото Вая.
- Организиран е семинар от страните специалисти по проекта свързан с методологията за измерване на водата, и процедурите които ще се следват. Направи техническа обиколка на лабораторията за анализ на вода в Бургас.
- Осигури се участие в обучение организирано в Енез, Турция от 17 до 19 октомври 2018 г. На семинара се представиха презентации свързани с качеството на водата в езерото Гала, качествата на почвата около езерото Гала, социо икономическото положение в Едирне, популацията на птиците в езерото Гала и подобни. анализирани са параметри от анализ на водни проби на място от езерото Гала. Наблюдавани са птиците в езерото Гала.
- Написване на доклада
Въз основа на получените резултати е изготвен доклад.
Въведение
Река Марица, извираща от планина Рила (2925 м.) в България има три основни притока – Тунджа, Арда и Ергене, като тече в широко корито от северната част на Ипсала. Това широко корито, започваща от точката на пресичане на Марица и Ергене, е началната точка на равнина под течението на Марица. Потопната равнина се разпръсва от тази точка и се превръща от вулканичната маса на Хисарлида на юг и е правоъгълна. Езерата Гала, Памуклу и Съгърджъ се намират в делтата на Марица и са резултат от средата, получила се в река Марица. Водната зона на река Марица и буферната зона в областите Енез и Ипсала са разположени на обща зона от 27 490 хектара.
Излишните води от езеро гала се насочват каъм лагуните на Енез повредством отводни отвори и канали, изградени от Главна Дирекция Държавни Хидравлични Дейности. Следователно, голямото езеро Гала, езерцето Гала, езеро Памуклу и езеро Съгърджъ (езерце Йени Карпузлу), лагуните Енез и река Марица се разглеждат като обща водна площ.
При изследване на надморското равнище на делтата на Марица, се установява, че най-обширните територии са зони под 35 м. Планина Хисарлъ представлява най-високата зона от делтата на река Марица. Представлява елипсовидна маса, образувала се от вулканични скали.
Езеро Гала е разположено в региона на провинция Одрин, където река марица се влива е Егейско море. Езерото е 2 метра над морското равнище и 10 км. от Енез и Егейско море. То е алувиално езеро, разположено на 40°46’06.79” N и 26°11’07.63” E и е свързано с река Марица и залив Сорос с езеро. Дълбочината на езерото е различно, в зависимост от метеорологичните условия и количеството вода, използвано за напояване на оризовите посеви. Най-дълбоката част от езерото е 2.2 метра по време на дъждовния сезон с приповдигнати води и 1.5 метра при нормални условия, а през сухи периоди нивото на езерото може да се понижи до 30 – 40 см. През лятото, заради сушата, езерото се разделя на две части Голямо и Малко езеро Гала.
По брега на езерото се наблюдава макровегетация от Phragmites australis и Typha sp. Езерото е заобиколено от много земеделски земи, къде основно се отглежда ориз.
Националният парк Езеро Гала е разположено на територия от 6 090 ha, като 3 090 от тях са водна площ, а останалите 3 000 – гориста зона. В допълнение езеро Гала е част от делтата на Марица, част от водната територия и е разположена по северозападната и южна ос, представлявайки част от маршрутите на миграция на два вида птици в западния Палеарктичен район. В границите на националният парк живеят общо 163 видове птици, като 46 от тях са местни, 27 от тях мигрират през зимата, а 90 – през лятото. Рибната фауна в региона съдържа 16 вида, като някои от тя са змиорка, луциоперка и щука, а те са с най-важна икономическа важност.
Езерото Гала разполага с разнообразни местообитания поради близостта до морето, горските екосистеми в близост, ливадните райони и планините, като добавка към прясната вода и водната среда. Тъй като Националният парк попада в пътя на миграционния път Север-Юг, минаващ през Турция, той е напълно подходящ за дейности като наблюдение на птици, наблюдение на местообитанията и природна фотография.
Езерата Гала и Памуклу получиха статут на природен резерват през 1991 г. и през 1992 г. районът около езерото Гала беше обявен за природна защитена зона. Районът, в който се намират езерата Гала и Памуклу, е обявен за 36-ти национален парк на Турция през 2005 г.
Находки и анализи
- Резултат от изследване на качеството на водите на езерото Гала
За установяване на качеството на водата в езерото Гала в рамките на проекта са вземани проби от три различни точки. Образците за събирани ежемесечно в продължение на период от 12 месеца.
Взетите проби са подложени на физически, химически и биологичен анализ;
- Общо разтворени вещества
- Потенциал за кислородна редукция
- Разтворен кислород (DO)
- Мътност (NTU)
- Хлорофил
- BGA-PC (зелен alg)
- Биологична необходимост от кислород
- Химическа необходимост от кислород
- Амониев азот (NH4-N)
- Нитратен азот (NO3-N)
- Нитритен азот (NO2-N)
- Фосфор (P)
- pH
- Електропроводимост (EC)
- Неразтворени твърди вещества
- Масло и грес
- Фекални колиформи
- Микроелементи и неорганични параметри (Mn, Fe, Zn, Cu, Cr, Co, Pb, Ni, Cd)
- Аниони и катиони (CO3-2, HCO3–, Cl–, Na+, K+, Ca+2, Mg+2)
Точките за вземане на проби са определени както е показано на фиг. 1 така, че да отчитат качеството на водата в езерото.
Резултатите от изследването са анализирани въз основана на параметрите на критериите за качество на вътрешните надземни водоизточници фигуриращи в Наредбата за управление на качеството на надземните водоизточници. (таблица 1).
фиг. 1. Точки за вземане на проби в езерото Гала
(a) Предназначение на водите според класа на качество:
I.качество– Вода с високо качество (Всички параметри да съответстват на вода от 1-во качество „много добро“;
1) Повърхностни води които са с висок потенциал да бъдат питейни води,
2) Вода която може да се използва за реакционни цели включително за плуване и съприкосновение до тялото,
3) Вода с качества позволяващи използването й за отглеждане на пъстърва,
4) Вода с качества позволяващи използването й в животновъдството и стопанствата,
II.качество – Малко замърсена вода (Стойности на качество на водата между 1-во и 2-ро качество се определят като „добро“);
1) Повърхностни води които имат потенциал да бъдат питейна вода,
2) Вода с качества позволяващи използването й за рекреативни цели,
3) Вода с качество позволяващо използването й за развъждане на риба освен пъстърва,
4) Поливна вода, която покрива критериите за качество на поливна установено по съответния законов ред,
III. качество – Замърсена вода (Стойности на качество на водата между 2-ро и 3-то качество се определят като „средно“);
С изключение на хранителни, текстилни и подобни индустрии, качество на водата, което след подходящо пречистване позволява използването й отглеждане на водни култури и за целите на индустрията.
IV. качество– Силно замърсена вода (Стойности на качество на водата между 3-то и 4-то качество се определят като „ниско“ и ако всички стойности ако опадат в 4-то качество се определя като „лошо“);
Повърхностни води при които стойностите за качество са под 3-то качество и само след пречистване може да с достигни по високо качество.
(b) Достатъчно е да бъде покрит само един от критериите за процент на концентрация или наситеност.
(c) Във връзка с рН стойността концентрацията на свободен амониев азот не трябва да надвишава 0,02 mg NH3–N/L.
(d) Критериите в тази група показват общата концентрация на химическите видове образуващи параметрите.
Резултатите от анализа на водните проби от точка едно са изнесени в таблица 2. Въз основа на резултатите в таблицата от пробите взети от точка едно, при оценка на качеството на водата, въпреки, че от гледна точка на рН стойностите не изглежда, че има проблем, ЕС стойността на вода се променя между 0,509 и 2,13 dS/m. ЕС стойностите през месеците януари, февруари, март и април на 2018 г. в сравнение с другите месеци са по-ниски което показва добро качество на водата. Извън посочените месеци нивото на соленост на пробите взети от точка 1 попада в средно качество (3 качество) като са (1,19 и 2,13 dS/m). От сезонна гледна точка през зимите месеци солеността на водата пада, а през летните месеци се увеличава. Това състояние се приема за естествено поради повечето валежи през зимните месеци, когато количеството вода в езерото се увеличава а през летните месеци намалява поради изпаренията и намаляване на обема на вода в езерото.
По оксидиращи стойности на Биологична нужда от кислород и Химическа нужда от кислород, езерните води се класифицират като силно замърсени от гледна точна на Биологична нужда от кислород и слабо замърсени от гледна точка на Химическа нужда от кислород.
При разглеждане от гледна точка на стойностите на нутриентите, измерени са стойности между NH4+-N 5,18 и 9,24 mg/l, според въпросните параметри водата в езерото се класифицира като много замърсена. От гледна точка на NO3–-N няма проблем, но не е установен NO2–-N. Стойностите на фосфора се променят между 19,22 и 195,23 µg/l, при които стойности водата е качествена. Причината за високите стойности на NH4+-N е отглеждането на ориз при което се използват обилно торове съдържащи карбамид или амониев сулфат и попадане на дренираните води в повърхностните и подпочвените води които се оттичат в езерото.
От гледна точка на бактериологичните параметри (фекални колиформи) стойностите се променят без да се влияят от сезоните като през различни месеци са различни нивата на замърсяване (II-III-IV).
От гледна точка на Микроелементи (метали) и стойности на неорганични замърсители Mn, Zn, Cu, Cr Co, Ni ve Cd не се установяват каквито и да е проблеми с водата в езерото, стойностите на желязо (Fe) са установени високи през месеците януари 2017 и февруари 2018. През месеците декември 2017, януари 2018 и февруари 2018 стойностите на Pb са високи, през другите месеци водата е с много добри показатели.
В пробите взети от втора точка на езерото Гала (табл. 3);
Заедно с не много високите нива на соленост един месец се установи, че водата е с много добро качество (I), в продължение на четири месеца водата е с добро качество (0,464 и 0,952 dS m-1) и в продължение на шест месеца водата е със средно качество (1,473 и 2,582 dS m-1).
От гледна точка на бактериологично замърсяване водата предимно е 3-то качество.
Взетите от втора точка проби от гледна точка на Биологичната нужда от кислород са с добро и средно качество, като от гледна точка на стойностите на Химическата нужда от кислород са с добро качество.
През някои месеци стойностите на амоний от нутриентите се е увеличила и качеството на водата е определено като леко-много замърсена.
Стойностите на фосфор освен месец юли 2018 г. са 2-ро качество, което представлява добро качество на водата.
Микроелементите (Металите) и стойностите на неорганичните замърсители само Fe (през януари 2018 и март 2018) Pb (ноември 2017, януари, февруари, март 2018 г.) в някои месеци се движат в стойности при които могат да представляват проблем.
В пробите взети от трета точка на езерото Гала (табл. 4);
Солеността на водата е между 0,531 и 2,708 dS m-1 (II ve III качество)
Стойности на фекални колиформи между 20 и 22600 CFU/100 ml (II-III-IV качество),
Установени са стойности на биологична нужда от кислород са между 5 и 20 mg L-1 (II. и III. качество), стойности на химическа нужда от кислород са между 11,6 и 49,87 mg L-1 (I. и II. Качество)
При нутриентите както и при другите две точки са високи само стойностите на NH-N (4-то качество) стойностите на NO3-N и NO2-N не са причинили замърсяване.
Стойностите на фосфор са на добро и средно ниво, добри стойности на Mn, Стойностите на Fe през ноември 2017 г. са 2-ро качество, в пробата взета през месец януари 2018 г. е установена средна степен на замърсяване през другите месеци качеството на водата е било във високия клас.
Не е установено наличие на Zn, Cu, Cr, Co, Ni и Cd поради стойностите на Pb през месеците декември 2017 г. и януари 2018 г. показателите са в 4-то качество.
Някои от стойностите на взетите образци от трите различни точки на езерото Гала са разгледани сезонно и визуализирани в графиката по долу.
фигура 2. Сезонна визуализация на стойностите на Биологичната нужда от кислород и Химическата нужда от кислород.
Фигура 3. Сезонна визуализация на стойностите на P, HN4-N, NO3-N и NO2-N
Фигура 4. Сезонно визуализиране на стойностите на AKM
фигура 5. Сезонно визуализиране на рН стойностите
фигура 6. Сезонна визуализация на стойностите на разтворен кислород
фигура 7. Сезонна визуализация на стойностите на електропроводимост
фигура 8. Сезонна визуализация на стойностите на фекални колиформи
фигура 9. Сезонна визуализация на стойностите на тежки метали в пробите взети от точка 1
фигура 10. Сезонна визуализация на стойностите на тежки метали в пробите взети от точка 2
фигура 11. Сезонна визуализация на стойностите на тежки метали в пробите взети от точка 3
Когато оценяваме езерото Гала от гледна точка на качеството на водата;
- Получените резултатите от всяка една от трите точки са сходни по между си.
- Стойностите на соленост са между 0,185 и 2,708, като през летните месеци се увеличават.
- Стойностите на оксидиране не са на ниво което да породи притеснение.
- Установи се, че има притеснение само от гледна точка на NH-N от нутриентите.
- Установи се замърсяване с феклни колиформи в езерната вода. Поради това, че пробите се вземат от брега на езерото където дейностите на човека и животните са интензивни са причина стойностите да са завишени през някои месеци.
- През някои месеци се установи замърсяване с Mn, Fe и Pb
- Среща се и замърсяване с Zn, Cu, Cr, Co, Ni и Cd
Резултати
- Обща информация
Езеро Гала се намира в общините Енез и Испарта в обл. Едирне, с решение на Министерски съвет публикувано в Държавен Вестни с дата 05.03.2005 г. е обявен за 36-тия национален парк на Турция; Националния парк Езеро Гала: 3 090 хектара влажни зони (Büyük Gala Gölü, Küçük Gala Gölü, Pamuklu Gölü) и 3 000 хектара гориста местност (Hisarlı Dağı etekleri) се състои от общо 6 090 хектара площ. Националния парк езерото Гала; е важна природна област в Турция, е важна територия на птици и е в списъка с важни растителни области и притежава три от критериите на Рамстар (4-ти, 5-ти и 6-ти критерий) за международна влажна зона от клас А, която се намира във влажната зона на делтата на р. Марица; Разгледана в две основни части, като Сухоземна екосистема и водна екосистема.
Снимка 1. Качулат пеликан в естествената природна среда на езерото Гала.
Национален Парк Езерото Гала; се намира на 8 км. от общ. Енез, на 23 км. от общ. Ипсала, на 50 км. от общ. Кешан, на 155 км. от центъра на обл. Едирне, на 240 км. от Истанбул.
Национален Парк Езерото Гала е разположено в разливната област на долна Марица, като образува най-голямата влажна зона в тази разливна област, и в границите на област Алт Еге (Къзълчам) на Средиземноморска климатична област и Антропогенна степ в областта Ергене Куру Орман в преходната област на Мраморно море е част от екологичните области на Турция.
Основни източници на данни за Национален Парк Езерото Гала са трите езера (Büyük Gala Gölü, Küçük Gala Gölü, Pamuklu Gölü) и водните птици обитаващи тръстиката която се намира тук. Другите източници на данни парка са покрайнините на гората Хисарлъ дагъ където се намират ендемични растения. В гората Хисар с площ 60,3 хектара се намира генно защитена гора от Френски планински клен. Генно защитните гори са под специална защита и по никакъв начин не могат да бъдат променяни.
Зоната в която е разположен националния парк обхваща всички преходни зони от крайбрежната екосистема на Средиземноморието към континенталната и представлява различни екосистеми.
В националния парк са установени 311 растителни вида 5 от които са ендемични. (Dianthus ingoldbyi, Taraxacum aznavourii, Centaurea polyclada, Dianthus lydus ve Campanula lyrata subsp. lyrata.)
В националния парк Езерото Гала са установени 59 takson, които имат медицинско и икономическо приложение. Освен това 22 вида от тези растения имат медицинско приложение и 13 са с декоративно приложение. По настоящем видовете Acer campestre, Pistacia terebinthus, Hedera helix, Xeranthemum annuum, Cornus mas, Quercus cerris, Quercus coccifera, Ficus carica, Rosa canina ve Typha angustifolia имат активно приложение в икономиката.
Снимка 2. Изглед на тръстиките в езерото Гала
На територията на националния парк се срещат 165 вида птици, 46 вида от които са местни, 27 вида са прелетни и 90 вида са летни прелетни птици. Установени са 16 вида риба такива с висока икономическа стойност като змиорки, бяла риба, шаран и щука.
Между регистрираните видове птици в национален парк Езеро Гала има рядко срещани и защитени видове. Видове като Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Морски орел (Haliaeetus albicilla), Орел рибар (Pandion haliaetus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) са защитени видове, които са редки в глобален мащаб, някои видове поради рисковете с които с сблъскват в тази област са под риск на регионално ниво. Между тези в челните редици са Лебедите (Cygnus spp.) и видовете Пеликани (Pelecanus spp.). Основната заплаха за тези видове е избиването на пеликаните поради това, че се хранят с голямо количество риба и интереса към тези птици определени като декоративни, което налага залавянето и извеждането от зоната на лебедите. Между застрашените видове в зоната попадат и Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Шипокрила калугерица (Vanellus spinosus), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Бял ангъч (Tadorna tadorna) и Земеродно рибарче (Alcedo atthis).
Се представляват от Amphibia (земноводни) 9 вида, Reptilia (влечуги) 25 вида, Erinaceomorpha (таралежи) 1 вид, Soricomorph (насекомоядни) 6 вида, Chiroptera (прилепи) 24 вида, Lagomorpha (зайци) 1 вид, RODENTIA (гризачи) 17 вида, CARNIVORA (хищници) 9 вида, ARTIODACTYLA (копитни) 1 вид.
Milli Park alanı ve ekolojik sınırlar içerisinde 25 türle temsil edilen sürüngenlerden Benekli Kaplumbağa ve Çizgili Kaplumbağa su sistemi ve kıyı bölgelerinde parçalı ve çok büyük olmayan popülasyonlar halinde yaşamaktadırlar. В зоната на националния парк и в екологичните граници срещаните влечуги са 25 вида, от които петнистата костенурка и раираната костенурка живеят в разделени и не големи популации във водни системи и крайбрежни области.
Снимка 3. Чаплата в естествената си среда в езерото Гала
Възможности за рекреация
Езерото Гала заедно със сладководна влажна зона, близостта до морето, близката гориста екосистема, пасищна зона и гористата местност, които са в непосредствена близост имат богата разновидност на местообитания. Освен това националния парк е много подходящо място за наблюдение на местообитания и природна фотография, тъй като се намира по маршрута за миграция на птиците в посока север-юг над Турция. Заверен е дългосрочен план за развитие въз основа на приетите решения на 15.05.2013 г. за определяне на съотношението защита и ползване на националния парк Езерото Гала и използване на терените по начин, който да позволи оставяне на наследство на бъдещите поколения. Според плана в парка има планирани за изграждане екопътеки с дължина 12 км., велоалеи, кула за наблюдение на птици, точка за наблюдение на панорамата, информационен център за посетителите.
- Въз основа на резултатите от анализа на качеството на водата
Въз основа на получените резултати;
В близост до езерото Гала се развива земеделие насочено към производство на ориз, в пасищата се развива животновъдство, което е насочено към едър добитък. Водата в езерото представлява важен източник на питейна вода за тези животни.
Снимка 4. Оризища в непосредствена близост до езерото Гала
В следствие на интензивната земеделска дейност в околностите на езерото Гала, достигане на част от изпусканите води от оризищата в областите Ипсала и Кешан до езерото и вливането на част от водата от река Ергене е причина за съществена степен на замърсяване с органични и неорганични замърсители.
При отглеждането на ориз около езерото се използват съществени количества торове на химична основа (20-20-0, 18-46-0) паради което приеманото количество фосфор е достигнало до съществени стойности (11,48 mg kg-1-97,36 mg kg-1). Колкото и да е бавен процеса на измиване на фосфора от почвата, използването на разтворими във вода торове, е възможно измиване на определено количество поради постоянното движение на водата в оризищата.
През по голямата част от годината оризищата са под вода, в същото време в близката зона около езерото (0-15 km диаметър) нивото на желязо и манган, които са основни хранителни вещества на растенията са в завишени стойности и достигат до (Fe;15,08 mg kg-1-174,34 mg kg-1, Mn;39,48 mg kg-1-101,84 mg kg-1) (Gürbüz ve ark.,2018). И водата в езерото поради захранване от подпочвени и повърхностни води както и от преноса на седименти от околността стойностите на тези елементи в някои месеци от годината достигат високи стойности.
Снимка 5. Животновъдство около езерото Гала
Високи стойности на олово (Pb) през определени месеци от годината се предполага, че се дължи на използване на земеделски машини при отглеждане на ориз и трафика на автомобили в близост.
- Други проблеми свързани с езерото Гала и мерките които трябва да се предприемат
- В околните земи където се отглежда ориз, въпреки забраната през зимните и пролетни месеци се изгарят отпадъците след събирането на реколтата, което влошава качеството на въздуха.
- За да се ограничи използването на разтворими във вода азотни и фосфорни торове и оптимизиране на количеството на торовете, с което да се намали влиянието върху качеството на водата, трябва да се въведе задължителен анализ на почвата въз основа на който да се извършва торене на оризищата. Заедно с това в насока предотвратяване на замърсяването с нитрати да се организират обучения за добри практики на земеделските дружества.
- Да се въведат регулации за стопанствата производители на ориз в региона и да се предотврати изхвърлянето на отпадъци от стопанствата в езерото.
- Да се осигури постоянно наблюдение на езерото, да се приведе в ефективно състояние съществуващия план за опазване на качеството на водата, изпълнение на дейности свързани с управление и координация на ниво басейн, нужно е online следене и оценка на качеството на водите.
Съставяне на доклада
Д-р Юлвие Челеби – Дирекция на Института за Изследване на Почви, води и Земеделска метеорология Ататюрк в Къркларели
Д-р Фатих Баканогулларъ – Дирекция на Института за Изследване на Почви, води и Земеделска метеорология Ататюрк в Къркларели
Д-р Мехмет Али Гюрбюз – Дирекция на Института за Изследване на Почви, води и Земеделска метеорология Ататюрк в Къркларели
Д-р Башак Айдън – Дирекция на Института за Изследване на Почви, води и Земеделска метеорология Ататюрк в Къркларели
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“
Езеро Вая – КАРТА
Промишлени източници на замърсяване в района на езерото Вая
Легенда:
1 – Промишлени зони;
2 – Общинско депо за отпадъци;
3 – Кариера от открит тип;
4 – Нефтозавод;
5 – Кроношпан;
6 – ПСОВ;
7 – ТЕЦ
Eкосистемни услуги в района на езерото Вая
Легенда:
1 – Екозона за риболов;
2 – Екозона за рибовъдство, наблюдение на птици, конна езда, биоземеделие, спорт и др.;
3 – Гора;
4 – Гребна база;
5 – ЗМ „Вая“.
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Measures for conservation and restoration of natural heritage in Bourgas and Enez (MoreCare), CB005.12.1.115
“Development of a joint model and an assessment methodology for ecosystem services in Vaya (Burgas) and Gala (Enez) lakes”, CB005.1.12.115/S-4
ЕКОСИСТЕМНИ РЕСУРСИ
ЕЗЕРО ВАЯ
Доц. Д-р Мария Брощилова
Инж. Владимир Димитров
СДРУЖЕНИЕ „ЗЕЛЕНА СТРАНДЖА“
Бургас, ноември 2018 г.
ЕКОСИСТЕМНИ РЕСУРСИ И УСЛУГИ НА ЕЗЕРО ВАЯ, БУРГАС
Coordinates – 42.502471, 27.400832
„Бургаското езеро” (Вая) е най-голямото естествено езеро в България, разположено в Черноморски биогеографски регион, Черноморска зона, Южно крайбрежие. Езерото и прилежащите му територии попадат в землището на гр. Бургас, Община Бургас.
То е плитководно бракично крайбрежно езеро – открит лиман, известен под две имена – Бургаско езеро и Вая. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част опира до промишлените и жилищни квартали на града. То е с дължина на запад 9,6 км, широчината му достига 4,5 км (средно 2,8 км). Самото езеро е на морското равнище, но в западната си част брегът е на около 0,2 м, а северният и южният бряг достигат 15–20 м над морското равнище. Бургаското езеро заема площ 3092,02 ха. Общата водна повърхност е 2760 ха, а водният обем – 19,0 млн. м3. Езерото е свързано с морето чрез тесен канал, с дължина 350 м с шлюз, почистването на който в последните години е едно от най-важните предизвикателства, които стоят пред нормалното функциониране на езерото. Каналът осигурява жизненоважната прясна вода от морето, а с нея хранителни вещества и много морски обитатели в сладководното езеро. От морето е отделено от пясъчна коса, върху която днес е изградена индустриална зона и жилищен квартал на Бургас. Тя именно преди много години е създавала и най-големите проблеми за живия свят на лимана. Дълбочината на езерото достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 промила и е със значителни сезонни и годишни колебания. При продължителни източни ветрове откъм морето става допълнително осоляване на част от езерото. В западната част на Вая се вливат водите на реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска.
Площта на езерото е държавна собственост – 87%, общинска собственост – 7% и частна собственост – 6%. Водната площ е изключителна държавна собственост.
В югозападната си част езерото е заобиколено от по-малки водоеми – блата, които плътно са обрасли с блатна растителност и рибарници. Езерото и прилежащите заблатени терени представляват най-големия тръстиков масив в страната. Бреговете, са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика (Phragmites australis),
теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia) и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. Около езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества с доминиране на свит изворник (Puccinellia convoluta), мезоксеротермна тревна растителност, предимно луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), обработваеми земи и пасища.
Част от територията на езеро Вая (12%) е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 1997г. е обявена защитена местност (ЗМ) Вая (379,4 ха.) за опазването на застрашени видове птици, обхващаща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото. През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици, код: F00007600. През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската Конвенция с площ от 2899,9 ха, включваща цялата акватория на езерото и канала, свързващ влажната зона с Черно море, територията на защитена местност “Вая”, както и участъци по левия бряг на р. Айтоска и малък участък югозападно от рибарници “Вая”. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място (ОВМ) – IBA BG035. През 2007 г. ОВМ „Бургаско езеро” е включено в Европейската екологична мрежа „Натура 2000” като защитена зона по двете директиви (за опазване на дивите птици и за хабитатите) – Код в регистъра: BG0000273. Районът на ез. Вая е включен в мрежата на фоновите и импактните зони (станции) към Националната програма за биомониторинг на България.
Бургаското езеро (Вая) е представителна екосистема на лиманите по Западното Черноморско крайбрежие, с високо значение за опазването на редица редки и застрашени видове от национална, европейска или световна значимост. То е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие.
До момента, флората на защитената местност “Вая” и рамсарското място се отнася към 77 семейства и 255 рода и включва 326 вида висши растения. Висок е броят на интродуцираните дървесни и храстови видове, особено по източния бряг на езерото и канала, свързващ го с Черно море. От установените досега видове 14 са включени в Червената книга на България, като: 12 от тях са в категорията “рядък”: черноморско плюскавиче (Silene euxina), хойфелова хрупенка (Polycnemum heuffelii), влакнест страшник (Acanthus spinosus), крайбрежен елуропус (Aeluropus littoralis), жълта урока (Bupleurum flavum), триръбеста хептаптера (Heptаptera triquetra), хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), обикновено халимоне (Halimone pedunculata), тройновилужна мишорка (Gypsophilia trichotoma), грудеста тръстичина (Phalaris tuberosa), равенски сакхарум (Saccharum ravennae) и издута водна леща (Lemna gibba); 2 вида са в категорията “застрашен” – широколистна гърлица (Limonium latifolium) и татарска змийска трева (Goniolimon tataricum); 1 вид е в категорията “изчезнал” – тученичево халимоне (Halimone portulacoides); 3 вида: крайбрежен елуропус (Aeluropus littoralis), широколистна гърлица (Limonium latifolium) и татарска змийска трева (Goniolimon tataricum) са защитени със Заповед/ 718/1989 г. на МОС. Един вид е включен в Червената книга на Европа: татарска змийска трева (Goniolimon tataricum). На територията са установени 2 вида балкански ендемити: триръбеста хептаптера (Heptaptera triquetra) и жълта урока (Bupleurum flavum). Три вида попадат в списъка на CITES: Елегантен салеп (Orchis elegans), червен божур (Paeonia peregrina) и залист (Ruscus aculeatus). С консервационно значение е и популацията на щернбергията (Sternbergia colchciflora), макар и незащитенa, разпространена на отделни места южно от защитената местност. Установени общо 57 вида лечебни растения, включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения (ДВ, бр 29, 2000 г.).
До 1956 г. броят на постоянно обитаващите видове риби в Бургаското езеро е 20, от които в езерото – само 11. Останалите видове са предимно морски, представени с единични екземпляри в морето и устието на канала – трииглата бодливка, атерина и др. 5 вида са включени в списъка на IUCN – атерина (Atherina boyeri), черноивичеста морска игла (Syngnathus abaster), морско конче (Hippocampus ramulosus), стронгил (Neogobius melanostomus) и речното попче (Neogobius fluviatilis). 3 вида – змиорката (Anguilla anguilla), атерината (Atherina boyeri) и трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus) са включени в Червената книга на България. Черноивичестата морска игла и речното попче са в списъка на Бернската конвенция, 4 вида са включени в списъка на CORINE. Поради настъпилите промени в хидрологичния режим и състава на езерните води, след 1970 г. Бургаското езеро се характеризира с твърде бедна в качествено отношение ихтиофауна. Повечето от установените понастоящем видовете се характеризират с висока приспособимост и голяма издръжливост на неблагоприятните условия. Постоянната ихтиофауна е представена от малоценни и интродуцирани видове като сребърна каракуда (Carassius auratus gibelo), псевдоразбора (Pseudorasbora parva), гамбузия (Gambusia affinis holbrooki), костур (Perca fluviatilis), слънчева рибка (Lepomis gibbosus). 7 вида от Червената книга, които са съобщени за езерото към 1967 г., сега са изчезнали – шест от тях поради промяната в солевия режим (сирман, езерна цаца, деветигла и триигла бодливки, кавказко попче, атерина) и един – облезът, заради прекъсването на връзката с яз. Мандра.
Досега във Вая са установени 8 вида земноводни и 14 вида влечуги. От земноводните: балканската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) е включенa в
Червената книга на България и Червената книга на Европа; 2 вида – голям гребенест тритон (Triturus cristatus) и жабата – дървесница (Hyla arborea) са включени в Световната червена листа (IUCN). 5 вида са защитени със Заповед 729/1986 г. на Министерството на околната среда, 5 са в списъка на CORINE, 5 вида са включени в Приложение II и 2 – в Приложение III на Бернската конвенция.
От влечугите три вида са включени в световната Червена книга – шипобедрена костенурка (Testudo graeca graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni boettgeri) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis). Шипобедрената костенурка е включена и в Европейския червен списък. Един вид змия е рядък за България вид: ивичест (пъстър) смок (Elaphe quatuorlineata sauromates).
В района на ез. Вая са установени около 245 вида птица, 9 от които са глобално застрашени: малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya nyroca), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), ливаден дърдавец (Crex crex), голям креслив орел (Aquila clanga), червена каня (Milvus milvus) и белошипата ветрушка (Falco naumanni). 67 са включени в Червената книга на България. 123 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC), като в категорията SPEC 1 са включени 9 вида, в категорията SPEC 2 – 26 вида, в SPEC 3 – 69 вида и в категорията SPEC 4 – 43 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, дъждосвирцоподобните и чапловите птици.
Вая е мястото с най-висока концентрация в България за розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus) по време на миграция и за къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) по време на зимуване. Като мигриращ вид в района е установен и ливаден дърдавец /Crex crex/. Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан /Ph. pygmeus/, големия корморан /Ph. carbo/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/ и качулатата потапница /Aythya fuligula/. Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница /Oxyura leucocephala/. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан /P. crispus/ и червеногуша гъска /Branta ruficollis/. Езерото е едно от най-важните места в страната за опазването на малък воден бик /Ixobrychus minutus/. На територията на влажната зона са установени 90 вида гнездещи птици, а 8 вида са изчезнали като такива. Вая е гнездово местообитание за световно застрашената белоока потапница (Aythya nyroca).
Територията на влажната зона е място с “тесен фронт на миграция” за голям брой видове мигриращи реещи се птици (дневни хищни и водолюбиви) от Северна Европа (“bottleneck area”).
До средата на 70-те години на миналия век в тръстиковите масиви на защитената територия в западната част на езерото гнезди голяма колония на малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), лопатарка (Platalea leucorodia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus) и различни видове чапли.
Досега са установени 36 вида бозайници. От тях 6 вида са глобално застрашени, включени в списъка на IUCN – видрата (Lutra lutra), лалугерът (Spermophphilus citellus), сляпото куче (Nannospalax leucodon), обикновеният сънливец (Glis glis), оризищната мишка (Micromys minutus) и големият нощник (Myotis myotis). 6 вида са включени в Червената книга на Европа – лалугер, сляпо куче, обикновен сънливец, чакалът (Canus aureus), видра и дива котка (Felis silvestris). Лалугерът, големият нощник, остроухият нощник (Myotis blythii) и видрата са в списъка на европейската Директива за хабитатите. 22 вида попадат в списъка на Бернската конвенция, 4 вида – в CORINE списъка. 9-те вида прилепи установени на територията попадат в списъка на EUROBATS. Видрата и златката (Martes martes) са включени в Червената книга на България, а други 11 вида са защитени със Заповед 1021/1986 г. на МОС.
Бургаското езеро е изключително важно място за изхранването на многобройни популации от прилепи. Богатата фауна от водни насекоми, съставена основно от представители на Chironomidae е главната хранителна база на прилепното съобщество. То е от един сравнително малък брой видове, но изключително многобройно. Това са преди всичко двата вида от семейството на гладконосите прилепи (Vespertilionidae): малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) и натузиевото прилепче (Pipistrellus nathusii). Натузиевото прилепче, считан за рядък вид в България, тук има широко разпространение и показва много висока хранителна активност. Следващите по честота на срещане са ръждивият вечерник (Nyctalus noctula) и полунощният прилеп (Eptesicus serotinus). Изброените видове се отнасят към антропофилния комплекс, тъй като в района на езерото селищата им предоставят най-добри дневни убежища. Сравнително по-редки гости в района на езерото са и няколко вида прилепи, обитаващи горски, скалисти или карстови райони: водният нощник (Myotis daubentonii), големият или остроухият нощник (Myotis myotis/blythii – двата вида издават почти идентични ултразвукови сигнали, поради което тяхното разграничаване е невъзможно), савиевото прилепче (Hypsugo savii), дългоухият прилеп (Plecotus sp.)., което се обяснява с по-далече разположените им дневни убежища.
До 1990 г. на територията на езерото близо 70 години се е водело промишлено рибно стопанство. Само до преди 40 години то е известно с най-голяма продуктивност на риба в Европа, добивани са над 800 тона на сезон риба, като само морски кефал 150 т.. През последните няколко години Бургаското езеро възвръща славата си на източник на риба у нас. Към настоящия момент риболовът в ез. Вая годишно се оценя на около 200 -250 т, основно от сребърна каракуда и значително по-малко шаран. Това до голяма степен се дължи на почистването на канала, свързващ езерото с морето, което пък позволява навлизането на морски кефал и други видове риба.
Проучване на общественото мнение за състоянието на езерото Вая и предоставяните от него екосистемни услуги.
Проведено е допитване до местните хора чрез онлайн анкета в периода април – май 2018 г.
Анкетата е достъпна на адрес:
https://docs.google.com/forms/d/1NLlquN0D9d4cpaEd9ybPZeY6qqEGH2mo5w1Xl5yMSBc
Анкетата са попълнили 35 души.
На първия въпрос: „Бургаското езеро (Вая) е най-голямото естествено езеро в България, част от бургаския езерен комплекс, защитена зона, с 245 срещащи се вида птици. То е разположено в пределите на град Бургас и е силно повлияно от човешката дейност. Смятате ли, че езерото е важно за живота на хората?“ 97 % от анкетираните отговарят положително, 1 човек е отговорил, че не може да прецени.
На втория въпрос: „Кои са най-важните екосистемни услуги (ползи), които предоставя езерото?“ най-много от анкетираните – 86 % посочват регулиращите и поддържащи услуги. Това съвпада и с извършената оценка на екосистемните услуги по разработения общ модел за езерата Вая и Гала, където се вижда, че показателите на регулиращите и поддържащи екосистемни услуги са с най-висок бал от точки.
На третия въпрос: „Вие възползвали ли сте се пряко от някоя конкретна услуга? Ако да – каква?“ 16 от анкетираните или 46 % отговарят отрицателно или просто не са отговорили. Сред останалите положителни отговори преобладават наблюдението на птици, риболовът, колоезденето, отдих сред природата – все дейности, спадащи към групата на културните екосистемни услуги. Това е така, защото хората оценят най-вече услугите, от които могат да се възползват по свой собствен избор, а продоволствените и регулиращите се приемат за даденост. Големият брой отрицателни отговори на този въпрос е доказателство за непълно използваният потенциал на културните екосистемни услуги, предоставяни от езерото Вая.
На четвъртия въпрос: „Имате ли интерес от развитие на повече културни екосистемни услуги в района на езеро Вая? Опишете накратко какви.“ 80% отговарят положително, като се дават предложения за развитие на колоездене, пешеходен туризъм, каякинг, орнитология, риболов, семеен отдих, фотография, екологично образование. Прави впечатление, че в 34 % от отговорите се изказват опасения за чистотата на езерото, както и предложения или призиви за по-голяма екологична отговорност от страна на хората и институциите.
На последния въпрос: „Имате ли интерес Вие да развивате екосистемни услуги в района на езеро Вая? Какви точно?“ положителните отговори са само 20 %, като повечето от тях са свързани не с пряка организация и предлагане на някакъв вид услуги, а по-скоро с присъединяване към дейности за почистване на езерото или участие в културни екосистемни услуги.
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Договор наименование: Проучване на екологичното състояние на водите на езеро Вая и осигуряване на обучители по опазване на околната среда
РЕФ.: RD-02-29-71/ 20.03.2017-S-1
Окончателен доклад
Университет „Проф. Д-р Асен Златаров“, Бургас
Ул. “Проф. Яким Якимов” 1, 8010 Бургас, България
…………………………………………
Проф. М. Миткова, Ректор (изпълнител)
__________________________________________________________________________
14 Декември, 2018 г.
В съответствие с техническата оферта за услугите, предоставени от Оферента във връзка с искането на Възложителя в Част А, точка 2, настоящият Доклад обхваща следните компоненти:
A.Проучване качеството на водите на езеро Вая
- Дейностите включват месечен анализ на качеството на водите на езеро Вая, с проби от три точки, за добиване на данни, с цел сравнение на регионалните разлики между качеството на водите на езерата Вая и Гала.
- Проучването цели определяне на замърсителите от химичен и биологичен характер, идентифициране на тенденциите в качеството на водата, както и определяне на степента на влияние на характера на замърсителите върху биоразнообразието и евентуалната употреба на водите за рекреационни цели.
- The impact of the waters of the Marine Lakes Channel on the ecological characteristics of the water should be studied. Следва да се проучи влиянието на водите на канала на морските езера върху екологичните характеристики на водата.
- Проучването следва да се позове на базата на надеждни данни, предоставени от сертифицирана лаборатория, осигурена от Изпълнителя.
- Месечните проби от три точки в езеро Вая, следва да бъдат добивани поне в период на 6 месеца; Качеството на водата се изследва за няколко физични, химически и биологични параметри, изброени в съответната глава;
B. Участие на двама обучители в две 3-дневни обучения, едно в Енез и едно в Бургас
- Предвидени са две тридневни обучения на тема опазване на околната среда, опазване на местообитанията и биологичното разнообразие. Провеждането на първото е в Бургас, с цел обмяна на информация по предварителните резултати, използвани методологии за проучване при всяко езеро, потенциални предизвикателства, пред които са изправени експертите / под-изпълнителите, както и очаквания и регистрация на крайни резултати. Второто обучение в Енез е съсредоточено върху окончателните резултати.
- . В тази връзка, Изпълнителят трябва да осигури участието на двама обучители във всяко обучение, единият следва да представи междинните и крайни резултати от проучванията, а другият – възможностите за съвместни дейности и сътрудничество.
- Разработване на поне 12 презентации.
C. Докладване
Изготвяне на междинни / окончателни доклади за приемане на протоколи за изготвени проучвания, проведени обучения, тълкувания. Изработване на заявления – презентации, дневен ред, списък с участници, снимки и други поддържащи документи към окончателния доклад.
Въведение
Бургаският езерен комплекс се състои от 4 езера и 3 защитени зони. Счита се за една от най-важните влажни зони по брега на българското Черноморие и значителна по важност влажна зона за водолюбивите птици. Едно от тези 4 езера е Бургаско езеро, наречено Вая. Това е най-голямото естествено езеро в държавата и е предмет на настоящото проучване.
Езеро Вая е плитко, крайбрежно езеро – варовик с връзка към морето, посредством канал. Дълбочината му достига до около 1.3 метра. Водите на езерото се характеризират със соленост с високи сезонни вариации. Бреговете на езерото са обгърнати с водолюбива растителност, основно тръстика. В северозападната част има рибарници (в момента не функционират). Езерото е заобиколено с влажни ливади, както и земеделски земи и пасища. Бургаското езеро (Вая) е вписано като Рамсарски обект през 2003 г., по силата на Рамсарската Кoнвенция и е с международно значение, особено като местообитание на водолюбиви птици. Поради уникалното си орнитологично разнообразие, езеро Вая е обявено за орнитологично важно място (1989) от BirdLife International, Corine site, Защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (обект NATURA 2000) и Защитена зона по смисъла на Закона за защитените територии – Защитена местност “Вая” (1997).
Част от защитената зона е най-големият естествен воден басейн в България. Бургаското езеро или езеро Вая и водите му са разположени между две населени области в Бургас – Горно и Долно Езерово. Езерото е разположено на територия от 2 899.9 ха, с дълбочина на солените си води от 1.5 м., дължащи се на връзката му с Черно море (свързано с него посредством канал). Той не само предоставя постоянен поток солена вода, но и соленоводно рибно езеро. Сладките води идват от реките Айтовска, Сандардере и Чукарска, които се вливат в западната част. Езерото е разделено от морето посредством пясъчен нанос, където в наши дни е разположена индустриалната зона на Бургас. В североизточната част на езерото, то е заобиколено от малки езера (блата, обрасли с гъста блатна растителност и изоставени рибарници).
Бургаското езеро е разположено на западният бряг в залива на Бургас, Черно море, България. Езерото е отделено от брега посредством широки ивици пясък. В широката и много плитка лагуна се вливат река Айтовска и малките рекички – Сънърдере и Чукарска. Дължината му е 9.6 км., а широчината от 2.5 до 5 км., площ – 27 км. – най-голямото солено езеро в България. Преди изграждането на каналът, свързващ езерото с морето, през лятото солеността е била много подобна на морската, и дори я надвишавала. След изграждането на контролните точки и набавянето на сладка вода от резервоарът за съхранение на река Мандра, водата и химическият състав на езеро Вая се подобрило. Често срещан обитател на водата е шарана. То е едно от най-продуктивните езера.
През последните 50 – 60 години са се наблюдавали съществени промени в състоянието на езерото. То е разположено в тясна близост до рафинерията на Бургас, което водело до сериозно замърсяване на водите на езерото през първите години на работата й. Дъното на езерото се характеризира с много дебел слой утайка, който е предпоставка за задържане на редица потенциално опасни вещества (като например петролни продукти). Докладвано е намаляване на нивото и изравняване на дъното, което може да доведе до освобождаване на веществата, натрупани в утайката. Друг важен въпрос е затруднената естествена връзка с морето, което води до намаляване на водната маса, както и до драстично намаляване на нивото на солта (от 18‰ през 1958 г. до 5 ‰ през 1968 г.) Тези промени в качеството на водата води до промяна на вида и броя на рибните запаси, а по този начин, и основната храна на много водолюбиви птици и, като цяло, цялата екосистема на езерото.
Друг основен проблем е силният антропогенен натиск, поради близостта на езерото до града, големите жилищни комплекси и индустриалните зони. В резултат, в езерото се влиза както пречистена, така и необработена вода. По източният бряг преминава голям път, което е още една предпоставка за изхвърляне на отпадъци. Интензивната употреба на минерални торове и пестициди през годините по околните земеделски земи води до замърсяване на водите и ускоряване на еутрофикацията.
Поради международната важност на езеро Вая от съществено значение е да се поддържа високо качество на водата. Цялостното състояние на езерото е изключително важно за опазването и възстановяването на природното наследство. За да се изпълни тази цел проектът предвижда дейности, насочени към определяне на замърсителите от химическо или биологично естество, определяне тенденциите в качеството на водата и степента на влияние на естеството на замърсителите в биоразнообразието.
Докладване
- Проучване на качеството на водата в езеро Вая
Дейностите включват месечен анализ на качеството на водата на езеро Вая в три точки за вземане на проби, с цел събиране на данни за сравнение на регионалните различия в качеството на водите на езерата Вая и Гала. Проучването е насочено към откриване на замърсители от химическо и биологично естество, идентифициране на тенденциите в качеството на водата и определяне на степента на влияние на естеството на замърсителите върху биологичното разнообразие и възможното използване на водите за рекреационни цели.
Изследвано е въздействието на водите на канала на морските езера върху екологичните характеристики на водата. Проучването се извършва въз основа на надеждни данни от лаборатории, осигурени от Изпълнителя. В рамките на 9 месеца се вземат месечни проби за качество на водата от три точки в езерото Вая. Качеството на водата се изпитва за следните физични, химични и биологични параметри, както следва:
- Общо суспендирани твърди вещества( TSS)
- Мътност
- pH
- Разтворен кислород
- Електрическа проводимост
- BOD5
- COD
- P-PO4
- Total N
- NO3 – N
- NH3 – N
- NO2 – N
- Фофор
- Петролни продукти
- ICP за определяне съдържанието на твърди метали (в утайката и водния стълб)
- GC за определяне на специфичните органични замърсители (в утайката и водния стълб)
- Хлорофил А за определяне на фитопланктон
- Брой микроби
Точките за вземане на проби са специално избрани, с цел да покрият всички потенциални източници на замърсяване. Точка за вземане на проби 1 (Север) е разположена в точката на изхвърлянето на отпадъчните води от ПСОВ Бургас. Точка за вземане на проби 2 (център) е в непосредствена близост до каналът, който свързва морето и канала, а третата (Юг) е избрана като зона с най-нисък антропогенен натиск. Месечните проби за определяне качеството на водата в езеро Вая са вземани от тези три точки в период от 9 месеца. Основните резултати са предоставени в таблици 1-4.
Като цяло, няма значителни разлики между измерените параметри в трите пробни точки. Както се очаква през лятото и есента, има по-високо съдържание на сол във вода (представено като проводимост), което намалява през зимата и пролетта. Този процес може да се обясни с концентрацията на суспендирани твърди вещества във водата (със същия профил).
Наблюдаваното намаление в студените месеци се дължи на увеличените валежи, намаляване на слънчевата светлина, йонното съдържание и хранителните вещества във водата, което се потвърждава от стойностите на БПК и ХПК (отново по-високи през лятото и есента, и по-ниски през зимата и пролетта). Тези данни са ясен индикатор за способността на езерото да се самопочиства.
Същият профил се наблюдава при разтворения кислород, който се увеличава при понижаване на температурата. Измереното рН е в рамките на оптималната граница за водните обекти. Съобщава се за повишена местна микробна концентрация в края на есента. Склонни сме да стигнем до заключението, че това не е резултат от текущи процеси и може да се окаже, че анализът е неправилно извършен в тази точна точка на вземане на проби.
Съотношението на измерените форми на азот (нитрити, нитрати и амоняк) показва разпадащи се и естествени процеси, както и пълна нитрификация на водния басейн. Ниските стойности на нитратите показват ограничен антропогенен натиск по отношение на този показател. Това означава, че торенето на земеделските земи не е толкова интензивно и не води до замърсяване на околната среда.
Общото съдържание на азот варира в зависимост от сезона. Същото се отнася и за докладваното количество фосфор, чиито профил дава индикации за човешка дейност. Мигриращите птици също имат принос за високите стойности на фосфора поради богатото им на фосфор гуано (периодът на миграция съответства с периодът на увеличаване на измервания фосфор).
Измерените стойности за хлорофил са в горни граници, което сочи за риск от еутрофикация. Установени са ниски концентрации на петролни продукти, като стойностите са потвърдени от външна акредитирана лаборатория.
Изненадващо е установено, че концентрацията на петролни продукти е много ниска през всички сезони – 0.07 – 0.014 mg/l, въпреки близостта на езерото до петролно-химическата индустрия в Бургас.
Както в течни така и в утаечни проби е установено съдържание на тежки метали. Необходимо е изучаване на количествените промени в тяхното наличие във водите и седимента на Бургаското езеро, тъй като те са токсични и при високи стойности могат да представляват риск за здравето. Точно затова, целта на нашата работа е да се наблюдават промените в съдържанието на тежки метали през периода на проучването. Получените данни показват фонова концентрация на всички изследвани тежки метали в рамките на 5-40 ppb, с едно изключение – хрома, което достига нива над 100 ppb. При всички проби концентрациите са в допустимото ниво.
Дискусии върху получените резултати
Както беше споменато в главата по-горе, точките за вземане на проби бяха избрани с цел да се обхванат потенциалните промени на замърсяването във всички зони на езерото, както и основните източници на замърсяване, а именно Бургас ПСОВ (точка 1 за вземане на проби, Север); морския канал (точка за вземане на проби 2, Център) и зоната с най-нисък антропогенен натиск, точка 3, Юг). На базата на месечните проби за определяне на качеството на водата в езерото Вая, взети за период от 9 месеца, беше установено, че измерените параметри в трите точки на вземане на проби не се различават значително, така че водните съставки са повече или по-малко еднакви във всички части на езерото.
Това може да бъде прието като доказателство, че към момента няма висок екологичен натиск от един източник на замърсяване.
Беше проведена следната дискусия по отношение на отделните параметри за качество на водата:
Соленост на водата
Както може да се очаква, солеността през лятото и есента е по-висока (доказано от измерванията на проводимостта), а съответно, през зимата и пролетта намалява, заради по-високата степен на изпарение през топлите месеци. Наблюдаваното намаление в студените месеци се дължи на повечето валежи, намаляване на слънчевата светлина, йонното съдържание и хранителните вещества във водата, което се потвърждава от стойностите на БПК и ХПК (отново по-високи през лятото и есента, по-ниски през зимата и пролетта).
Общо суспендирани твърди вещества
Получените данни за променливостта на TSS (общо суспендирани твърди вещества) могат да се обяснят с по-високата степен на дифузия през лятото / есента, в резултат на което някои суспендирани органични и неорганични вещества се придвижват от дъното към горния слой.
Разтворен кислород (DO)
Ситуацията по отношение на разтворения кислород е типична, тъй като се повишава с понижението на температурата. С изключение на нивото през летния период, наблюдаваното ниво на разтворен кислород е доста високо, със стойности превишаващи 9 mg/l. Резултатите показват, че процесите на аеробна асимилация и нитрификация (процеси, консумиращи О2) не ръководят целият процес на самопочистване на Бургаското езеро. Стабилните стойности на рН са друго доказателство за бавно протичаща биологична нитрификация.
Съдържание на органични вещества
Измерените стойности на БПК и ХПК показват голяма разлика през студените и топли периоди. През летният период стойностите на БПК и ХПК са високи, което може да се отдаде на по-проявената през този период дифузия и турбулентност на долния слой утайка.
Съдържание на хранителни вещества
Съдържанието на Р е в границите от 0.1-0.2 mg / l без голямо отклонение през периода на изследването. Нивото на измерените форми на азот (нитрити, нитрати и амоняк) показва много ниско съдържание на всички видове и почти пълна нитрификация на амоняка. Както беше споменато по-горе, ниското ниво на нитрати е показател за ограничен антропогенен натиск, както от човешката дейност, така и от фертилизацията на земеделските земи около Бургаското езеро.
Тежки метали
Съдържанието на метал в двата вида проби, съответно вода и седименти, съответства на емисионните норми, съгласно Наредба №6 / 9.11.2000 г. за норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти. Стойностите обаче са близки до изискванията, определени в Наредба №4 / 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Склонни сме да кажем, че това може да е резултат от сериозното замърсяване на езерото от края на 60-те до началото на 80-те. Въпреки, че езерото не е напълно възстановено от тези щети, измерените стойности на метали и нефтопродукти, както е посочено по-горе, са в границите на емисиите съгласно Наредба №6 и няма непосредствена вреда за водната флора и фауна на езерото.
Като езеро, качеството на водата на Вая е предварително определено чрез Наредба № 4 на Министерството на околната среда и водите. Всички измерени стойности се интерпретират съгласно съответния регламент и въз основа на него данните отчитат добро състояние на езерото. Продължаващите процеси следват естествения кръг и процесите на самопочистване са достатъчни за поддържане на нейното екологично състояние. (Данни, представени с цветен код: жълт за лятото, оранжев за есен, син за зимата, зелен за пролет).
Заключения:
Езерото Вая като плитко бракично крайбрежно езеро има открит лиман с малка връзка с морето и с брегова растителност по бреговете си. То е свързано с морето чрез канал с шлюз, чието почистване през последните години е едно от най-важните предизвикателства за нормалното функциониране на езерото. Каналът пренася прясна вода от морето, което е от жизненоважно значение, а с това се въвеждат и много хранителни вещества и морски създания в иначе до голяма степен сладководното езеро.
Откритата акватория преобладава в езерото, а на някои места дълбочината е 1,3 метра. Бреговете са покрити с ивица растителност, главно тръстика и папур, които в западната и северозападната част образуват големи масиви.
Бургаското езеро е част от комплекса на Бургаските езера – един от трите най-значими водни комплекса за събиране на водни птици по българското Черноморие. В района на езерото има 245 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. 105 от всички видове, които се срещат тук, са от европейско консервационно значение, а 9 от тях са застрашени видове на световна база. Районът осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, които изискват специални мерки за защита. Тъй като езерото е на миграционния път Via Pontica, той е една от най-важните станции за миграция на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаните, гъските, брегобегачи и чапли. Езерото е особено важно като място за почивка по време на преминаването за далматински пеликани и розови пеликани, както и за малките корморани. Има години, когато езерото Вая приютява над 20 000 пеликани, които почиват на миграционния си път. Глобално застрашеният ливаден дърдавец също се разглежда като мигриращ вид в тази област.
Бургаското езеро е с международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, предимно малки корморани, големи корморани, пойни лебеди, големи белочели гъски, кафявоглава потапница и качулата потапница. Бургаското езеро е единственото място в България, където се събират до 7% от черноморската популация на тръноопашатата потапница. През зимата тук можете да видите световно застрашеният къдроглав пеликан и червеногушата гъска. Езерото е едно от най-важните места в Европейския съюз за опазването на малкия воден бик, който гнезди тук.
Езерото е подложено на голям антропогенен натиск поради близостта му до гъстонаселения град Бургас, големи промишлени съоръжения и комплекси, както и неограничен и безконтролен достъп на хора до зони, извън защитените територии. Бургаското езеро е засегнато от всички човешки дейности, които могат да доведат до промяна на водния режим или качеството на водите на влажната зона. Езерото е засегнато и от ускореното развитие на града.
В миналото езерото е било замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от близката рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и торове в околните земеделски земи довело до замърсяване и ускоряване на еутрофикацията на водния басейн. През последните години се наблюдава увеличение на количеството на обезвредени отпадъци и дейности по почистване в града. Строителството и битовите отпадъци са били незаконно изхвърляни на много места около езерото, особено на северните му брегове. Водните басейни в североизточната част на езерото са пълни с мръсотия и на този етап почти 80% от тях са почти напълно унищожени.
Отпадъчните води от северните и южните индустриални зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадъчни води се вливат в езерото от селата Горно и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промените в качеството на водата водят до промени във вида и количеството на риба, а по този начин и на основната храна на голям брой водни птици. Зоните около езерото са замърсени и на тях непрекъснато се строи. Каналът, свързващ езерото с морето, е почти изцяло задръстен с тиня и свободното преминаване на риба през него е много ограничено. Международният път, водещ към южната държавна граница по източния бряг, допринася за увеличаване на отпадъците и предизвиква шумово замърсяване.
От друга страна, Вая предлага добра възможност за жителите на Бургас, които излизайки от дома си, се оказват в една, до известна степен дива природа и те могат да я изследват, да използват ресурсите й и да й се наслаждават. По бреговете на езерото има популярни и утвърдени места за риболов, които привличат рибари. Бургаското езеро е привлекателно за фотографите, заради редките и интересни видове птици. В най-близко бъдеще, в рамките на проект “Живот за Бургаските езера” на Българското дружество за защита на птиците, ще бъде възстановен кея край бившия земеделски двор в Долно Езерово. Това ще даде възможност за разходки с лодка и наблюдение на птици директно от езерото.
Езеро Вая е лиман, а напоследък е смесен олигохалин с променлива соленост, дължащо се на почти затлачения канал, свързващ езерото с Черно море. Езерото е разположено на орнитологичния миграционен маршрут „Via Pontica“ и е важно за опазването на редки и застрашени видове с национално, европейско и световно значение.
Езерото е Рамсарски обект, защитена зона и обект от Натура 2000, включено като критично застрашен в Червения списък на българските влажни зони. През последните десетилетия Вая е претърпяла значителни промени поради различни антропогенни фактори, които нарушават водния баланс на езерото и водят до въвеждане на биогенни елементи във влажната зона с негативно въздействие върху химичния състав на водите с въздействие върху флората и фауната на водната екосистема.
Дори високият антропогенен натиск върху езерото, получените резултати показват подобрена характеристика на езерната вода, изследвана по отношение на хранителните вещества, съдържанието на органични вещества (БПК и ХПК) и нефтопродуктите. Това е добра предпоставка за по-нататъшно подобряване на качеството на водите, основано на отварянето на канала, свързващ езерото с морето, чието почистване през последната година е едно от най-важните предизвикателства за нормалното функциониране на Бургаското езеро.
Все пак трябва да се положат усилия и да се предприемат мерки за минимизиране или дори пълно елиминиране на антропогенния натиск в бъдеще. Добър показател в тази посока са получените резултати след почистването на езеро-морския канал. За да се наблюдава ефектът от това действие в пълна степен е необходим по-дълъг период – повече от година. Независимо от това, едновременно с процеса на почистване на канала бяха взети проби за анализ и е налице значителна промяна и напредък по отношение на някои параметри на водата.
Резултатите показват (виж таблицата по-долу), че в края на лятото на 2018 г. концентрацията на разтворените вещества се увеличава 1.9 пъти, т.е. консумацията на О2 е значително намалена. Очевидно е, че това индиректно показва ниско влияние на органичното вещество върху езерото. Последното може да се отдаде на прясна морска вода, идваща през канала. Освен това се наблюдава намаляване на измерените стойности на нитрит-азот с 3,2 пъти, нитратен азот с 31,4 пъти и общ азот с 2,21 пъти. Тези резултати могат да се обяснят с положителният ефект от почистването / отварянето на канала към Бургаския залив и водата на Черно море.
Допълнително въздействие върху околната среда
Очакванията са почистването на езеро-морския канал и възстановяването на връзката между езерото и морето да окажат допълнително благоприятно въздействие върху екологичните условия на езерото Вая. Горепосочените мерки, предприети от областните власти на Бургас, биха могли да имат благоприятни ефекти, като се очаква да доведат до следните последици:
- Нормализиране на хидрологичния режим на езерото и постепенно възстановяване на солеността на водата до естественото състояние на езерото от 60-те години на миналия век;
- Възстановяване / подобряване на местообитанията на обитателите на езерото;
- Положителна промяна върху вида и броя на рибата, което да доведе до обогатяване на храната за много водни птици.
- Възстановяване на обичайната фауна и, съответно, увеличаване и подобряване на биоразнообразието на езерото;
- Въстановяване на естественото състояние на езерото.
B. Участие в две обучения, съсредоточени върху опазване на околната среда.
Бяха организирани две 3-дневниобучение, фокусирани върху опазване на околната среда, местообитанията и биоразнообразието. Обучението, проведено в Бургас (9 – 11 Октомври 2017 г) включваше обмяна на информация по предварителните резултати, използвани методологии за проучване на всяко езеро, потенциални предизвикателства, пред експертите / под-изпълнителите и участниците. Дневният ред на събитието е приложен като Анекс. В допълнение, на 7-8 Октомври 2017 г. беше проведен и уъркшоп за дейностите свързани с опазване на околната среда, местообитания и биоразнообразие в езеро Вая, област Бургас, България и езеро Гала, област Енез, Турция, в рамките на проекта „Мерки за опазване и възстановяване на природното наследство в Бургас и Енез (повече грижа)“, CB005.12.1.115. В приложение можете да видите съответният дневен ред
На обучението, състояло се в Бургас в периода 9-11 Октомври 2017 г. бяха представени следните доклади:
Доклади (Д)
Д1.Цели, обхват и теми на обучението – Проф. В. Ненов
Д2. Езерото ВАЯ и влажните зони в област Бургас – обща информация и характеристика – доц.д-р Х. Йеменджиев
Д3.Стратегии за мониторинг и оценка на качеството на водите – Проф.В. Ненов
Открита дискусия и представяне на специфични примери Open discussion and specific case studies – всички участници
Д4. Природен статус на ез. Вая. Отговорни ведомства и екологично състояние на езерото – инж.Т.Манолова, РИОСВ
Д5. Езеро Вая като част от екологичната мрежа Натура 2000 – инж.М. Ярмова, РИОСВ
Д6. Влияние на туризма върху състоянието на околната среда и водните екосистеми – Маг.С. Енилова, БРТА
Д7.Процеси на масопренасяне в езерaта – г. ас д-р И. Чобанов
Д8. Оценка на екосистемните характеристики и биологичното разнообразие – доц.Х. Йеменджиев
Д8. Дейност, практики и резултати от мониторинга на околната среда в РИОСВ – Бургас – д-р Т. Михалев Изпълнитела Агенция, МОСВ
Д9. Доклад на резултати от мониторинг на езеро Вая в летния период на 2017-та година – Проф.В. Ненов
Открита дискусия и представяне на специфични примери – всички участници
Д10. Оценка и моделиране на поддържащия капацитет и потенциала за развитие на аквакултури – доц. Х. Йеменджиев
Д11. Методи за оценка на риска от наводнения. Източници на информация, обработка на данните и приложение на Географски информационни системи (ГИС) – доц. Х. Йеменджиев
Д12. Биогенно замърсяване на влажните зони и черноморско крайбрежие в регион Бургас – проблеми и превенция –Проф. В. Ненов
Лектори:
Проф. д-р Валентин Ненов – Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас
Доц. д-р Хюсеин Йеменджиев – Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас
Соня Енилова – Бургаска регионална туристическа асоциация
Таня Манолова – РИОСВ Бургас
Милена Ярмова – РИОСВ Бургас
Гл. ас. д-р Иван Чобанов – Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас
Д-р Тодор Михалев – РИОСВ Бургас
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Министерството на националните органи на Европейския съюз задачата да извърши Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция Оценката на първата покана за предложения е важна CB005.1.12.115 „нуждите на природното наследство в Бургас и Енез и необходими на реставрация (ПОВЕЧЕ ГРИЖА) “Езерото Гала” За периодичен преглед.
февруари 2019
7.02.2019 14:29 | pH | 769.421 |
7.02.2019 14:29 | мъгла | 0 |
7.02.2019 14:29 | температура | 8.3 |
7.02.2019 14:29 | Статус | 1 |
7.02.2019 14:29 | проводимост | 1543.88 |
7.02.2019 14:29 | кислород | 375.519 |
7.02.2019 16:54 | pH | 771.307 |
7.02.2019 16:54 | мъгла | 0 |
7.02.2019 16:54 | температура | 8.3 |
7.02.2019 16:54 | Статус | 1 |
7.02.2019 16:54 | проводимост | 1519.48 |
7.02.2019 16:54 | кислород | 42.838 |
април 2019
9.04.2019 10:37 | pH | 747.357 |
9.04.2019 10:37 | мъгла | 164.282 |
9.04.2019 10:37 | температура | 15.1 |
9.04.2019 10:37 | Статус | 1 |
9.04.2019 10:37 | проводимост | 1472.05 |
9.04.2019 10:37 | кислород | 206.875 |
9.04.2019 17:30 | pH | 755.612 |
9.04.2019 17:30 | мъгла | 269.835 |
9.04.2019 17:30 | температура | 17.2 |
9.04.2019 17:30 | Статус | 1 |
9.04.2019 17:30 | проводимост | 1463.17 |
9.04.2019 17:30 | кислород | 492.132 |
юни 2019
8.06.2019 09:31 | pH | 730.984 |
8.06.2019 09:31 | мъгла | 252.283 |
8.06.2019 09:31 | температура | 24.5 |
8.06.2019 09:31 | Статус | 1 |
8.06.2019 09:31 | проводимост | 1992.92 |
8.06.2019 09:31 | кислород | 0 |
8.06.2019 14:35 | pH | 726.639 |
8.06.2019 14:35 | мъгла | 0 |
8.06.2019 14:35 | температура | 27.6 |
8.06.2019 14:35 | Статус | 1 |
8.06.2019 14:35 | проводимост | 1990.52 |
8.06.2019 14:35 | кислород | 0.143946 |
август 2019
4.08.2019 08:41 | pH | 762.691 |
4.08.2019 08:41 | мъгла | 0 |
4.08.2019 08:41 | температура | 25.8 |
4.08.2019 08:41 | Статус | 1 |
4.08.2019 08:41 | проводимост | 1792.49 |
4.08.2019 08:41 | кислород | 0.0450857 |
4.08.2019 13:49 | pH | 765.572 |
4.08.2019 13:49 | мъгла | 0 |
4.08.2019 13:49 | температура | 25.4 |
4.08.2019 13:49 | Статус | 1 |
4.08.2019 13:49 | проводимост | 1788.23 |
4.08.2019 13:49 | кислород | 0 |
октомври 2019
2.10.2019 08:03 | pH | 752.698 |
2.10.2019 08:03 | мъгла | 468.311 |
2.10.2019 08:03 | температура | 20.9 |
2.10.2019 08:03 | Статус | 1 |
2.10.2019 08:03 | проводимост | 1775.97 |
2.10.2019 08:03 | кислород | 0.0263349 |
2.10.2019 13:22 | pH | 763.328 |
2.10.2019 13:22 | мъгла | 25.64 |
2.10.2019 13:22 | температура | 19.9 |
2.10.2019 13:22 | Статус | 1 |
2.10.2019 13:22 | проводимост | 1706.8 |
2.10.2019 13:22 | кислород | 0.033969 |
ноември 2019
13.11.2019 13:07 | pH | 758.487 |
13.11.2019 13:07 | мъгла | 422.835 |
13.11.2019 13:07 | температура | 28.Mar |
13.11.2019 13:07 | Статус | 1 |
13.11.2019 13:07 | проводимост | 676.388 |
13.11.2019 13:07 | кислород | 0.0833023 |
13.11.2019 14:06 | pH | 756.907 |
13.11.2019 14:06 | мъгла | 337.194 |
13.11.2019 14:06 | температура | 27.Tem |
13.11.2019 14:06 | Статус | 1 |
13.11.2019 14:06 | проводимост | 689.716 |
13.11.2019 14:06 | кислород | 0.0819568 |
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ
В РАЙОНА НА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС) И ГАЛА (ЕНЕЗ)
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, Ноември 2018 г.
Най-общо, екосистемните услуги представляват благата, които природните екосистеми предоставят на хората. Дори и да не си даваме сметка, тези услуги съществуват и ние непрекъснато се възползваме от тях. Животът ни е пряко свързан и зависим от екосистемните ресурси. Начинът, по който ги ползваме, управляваме и опазваме е в пряка зависимост с отпечатъка, който оставяме върху природата, с устойчивостта и природосъобразността на нашия модел на живот.
1 Езеро Вая
1.1 Човешко въздействие
От възникването си до днес и особено през последните 50 години, ез. Вая е подложено на силен антропогенен натиск и претърпява съществени промени, сред които най-важните са изплитняване, комбинирано с изравняване на дъното, намаляване на общата и на откритата водна площ, драстично намаляване на солеността и най-вече тежкото замърсяване с нефтопродукти. През последните няколко години, с навлизането на едрогабаритна земеделска техника и субсидийното площно земеделие в страната, проблемите с преноса на почвени наноси и земеделски торове във водите на езерото се засилва драстично. Управлението на тръстиковите масиви по бреговете на водоема също е от много голямо значение за запазването на открита водна площ, необходима за храненето и почивката на птиците.
Влошаване качеството на водите на Бургаското езеро е сериозна заплаха за оцеляване на хранителната база за птици и риба. Още през 60-те години на миналия век езерото е вече силно еутрофно до хипертрофно. След тежкото замърсяване с нефтопродукти през 1967 и след това се регистрират тежки цъфтежи от синьозелени водорасли, обедняване на висшата флора и масово развитие на Гребеновиден ръждавец (Potamogeton pektinatus). След 1962 г. вече са регистрирани токсични явления, последвани от мор на рибата. Появяват се силно токсични щамове водорасли опасни за животинските обитатели на езерото. Дебелият слой на дъното задържа трайно замърсителите и анализите на тинята даже през 1996 г. показват, че тя продължава да е обременена по отношение на нефтопродукти. Съгласно Заповед №РД-272/03.05.2001 г на МОСВ проектната категория на повърхностната вода в ез. Вая е втора категория.
Според Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България 2013 – 2022 общото състояние на влажната зона е незадоволително с тенденция към влошаване на условията за опазване на птиците. Общите заплахи са: извънредно силен антропогенен натиск – засипване на участъци от влажната зона и застрояване, замърсяване с петролни продукти, химически препарати и твърди битови отпадъци, прекомерен улов на риба и използване на опасни за птиците риболовни съоръжения, бракониерство /ловът на риба с незаконни средства – мрежи води до намаляване на рибната фауна на водоема, същият се извършва дори и по време на размножителния период на рибата, жертва стават и много редки и застрашени видове, птици и влечуги/, бракониерството предизвиква и безпокойство сред видовете, които гнездят, хранят се или почиват в езерото, влошена връзка на езерото с морето, наличие на опасни за птиците електропроводи, планове за изграждане на ветроенергийни паркове. Специфичните заплахи за орнитофауната са: безпокойство, противозаконен отстрел; влошаване на хранителната база; гибел от електропроводи около езерото, липса на места за гнездене; замърсяване; прекомерен отстрел; използване на химически препарати в селското стопанство. Специфичните заплахи за рибите и херпетофауната са: прекомерен риболов, въвеждане на неместни видове риби; обезлесяване; унищожаване на крайводна растителност; замърсяване с хербициди, пестициди, опожаряване през размножителния период.
Днес в лимана се вливат отпадните води от северната и южната индустриални зони на Бургас след преминаването им през изградените пречиствателни станции, но постъпват и непречистените води на река Айтоска. В езерото постъпват и водите от утайниците на депото за смет на град Бургас, както и от кариерата за инертни материали край квартал Горно Езерово. От годишния доклад на ИАОС Бургас за 2016 г. се вижда превишение на стандартите по отношение на съдържание на алуминий и еутрофикационни процеси, както и влошаване на параметрите спрямо предходната година по отношение на амониев и нитритен азот.
Шумовото замърсяване също се отразява негативно – негови източници са главния път, който минава през източния и северния бряг на езерото, ниско прелитащите самолети, приземяващи се на летище „Бургас“, големите промишлени предприятия. Наличието на пътна мрежа в близост до бреговете на езерото е и причина за голяма част от замърсяванията с битови отпадъци.
До 2013 година в източната част на езерото работи кариера за инертни материали, добивани чрез изпомпване от дъното на езерото. В резултат, естествения характер на дъното е компрометиран, а дълбочината е увеличена многократно.
Предприети са мерки за опазване на езерото. През 2005 г. е разработен план за управление. Осъществени са единични дейности (действия по подобряване на правоприлагането по отношение на бракониерството, мониторинг, изграждане на изкуствени острови за привличане пеликаните към гнездене), но не са осигурени човешки и финансови ресурси за цялостното осъществяване на плана. Прилагането на някои от залегналите в Плана мерки е започнало през 2010 г. в рамките на проект на БДЗП по Програмата LIFE+ на ЕС (особено за повишаване капацитета на местните институции, изграждане на партньорства).
Важни специфични мерки за опазване на езерото са: поддържане на водния режим и по-специално връзката с Черно море, от която зависят солеността на водата и други свързани характеристики на влажната зона; ограничаване на замърсяването с индустриален характер; ограничаване на дифузното замърсяване от прилежащите земеделски терени; контрол върху застрояването, замърсяването със строителни и индустриални отпадъци; контрол върху риболова.
В защитената зона не се допуска: залесяването на ливадите, пасищата и мерите, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; използването пестициди и минерални торове в пасища и ливади; косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август – размножителен сезон за видовете птици, срещащи се в зоната; паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност.
Езерото е с изключително високо екосистемно значение като ключов функционален елемент от миграционния път Виа Понтика, като “депо” за поддържане на биоразнообразието, като фактор за местния микроклимат и като предпоставка за развитието на природосъобразни форми на стопанска дейност (напр. екотуризъм, добре регулирано ползване на водните и рибни ресурси).
Ето основните заплахи за езеро Вая вследствие на човешката дейност:
- Изплитняване, затлачване и подравняване на дъното;
- Намаляване на общата площ на езерото и откритата водна повърхност;
- Намаляване на солеността;
- Драстично замърсяване с нефто продукти;
- Нископрелитащи самолети;
- Почвена ерозия;
- Торене на земеделските площи и замърсяване с пестициди;
- Влошаване на качеството на водата;
- Отводняване на отделни части;
- Застрояване;
- Замърсяване с битови отпадъци;
- Прекомерен улов на риба и използване на опасни методи за риболов;
- Бракониерство;
- Не добра връзка на езерото с морето;
- Опасни за птиците електропроводи;
- Безпокоене на птиците;
- Липса на подходящи места за гнездене;
- Зарибяване с не местни видове риба;
- Обезлесяване;
- Горски и полски пожари;
- Шумово замърсяване;
- Замърсяване с отпадни битови води и други.
1.2 Възможности
Наред със заплахите, съществуват и значителни предимства, които трябва да се използват като възможности за бъдещо развитие на екосистемните услуги в района на езеро Вая:
- Близък и лесен достъп на хората от Бургас и околните села до езерото;
- Наличие на голямо биоразнообразие, защитени зони, гористи територии, многобройни културно-исторически обекти в и около езерото;
- Част от миграционния път на птиците Via Pontica;
Езерото Вая играе огромна роля в живота на хората от Бургас и региона. От предоставяните от него екосистемни услуги с най-голяма тежест са регулиращите и поддържащите. Незаменими са функциите му на буфер за поройните дъждовни води от вливащите се в него реки, утайник и филтър за замърсените води от промишлените предприятия и най-вече нефтената рафинерия, депото за битови отпадъци, пречиствателната станция, кариерата за инертни материали и др.Езерото разнообразява живота на много хора, предлагайки им редица културни екосистемни услуги. Именно сред тази група се крие и най-големия неразвит потенциал на езерото. В бъдеще могат да се предприемат мерки за по-пълно развитие на дейности като:
- Наблюдение и изучаване на птици;
- Учебни посещения с ученици и студенти;
- Изграждане на посетителски центрове, пешеходни и вело маршрути, кули за наблюдение на птици и други интерактивни методи за представяне и изучаване на природата и биоразнообразието;
- Развитие на водни спортове;
- Комбиниране на морския туризъм с посещения на природни и исторически забележителности.
2 Езеро Гала
2.1 Човешко въздействие
Езерото Гала е алувиално сладководно езеро с изкуствена стена, разположено на 10 километра от град Енез и на 23 километра от град Ипсала в провинция Одрин в Турция, близо до делтата на река Марица. То се състои от две части, наречени Голяма Гала и Малка Гала. Има площ от 5,6 км2 и е на 2 м над морското равнище. Дълбочината варира между 0.4-2.2 м. Езерото се захранва основно от дренажен канал, започващ от река Марица, който регулира водното ниво и служи за напояване на обширните полета с ориз, заобикалящи езерото.
Производството на ориз е основната човешка дейност в региона на Енез. 25 % от производството на ориз на Турция се добива именно тук. Съответно тази дейност обуславя най-същественото антропогенно въздействие върху екосистемите и природните ресурси. С него са свързани и основните заплахи за биоразнообразието и качеството на екосистемните услуги свързани със замърсяване на почвите, водите и въздуха.
Между градовете Енез и Ипсала ориз се отглежда от десетки години върху едни и същи земеделски терени предимно като монокултура. Това води до значително изтощаване на почвите, което налага тяхното интензивно наторяване.
Нивото на фосфатите, сулфатите, нитритите и нитратите, използвани в земеделието се очаква да бъде високо във влажни зони като езеро Гала, които са заобиколени от интензивни селскостопански райони. Въпреки това, постъпването на сулфатни и фосфатни йони във водите на езерото е частично ограничено от гъстите тръстикови насаждения, разположени между него и земеделските земи, както и от дренажните канали. Но това води до намаляване на водната повърхност на езерото, стимулирайки по-бързия растеж и разширяване на зоните с тръстика. (Güher H., S. Erdoğan, T. Kırgız, B. Çamur-Elipek, The Dynamics of Zooplankton in National Park of Lake Gala (Edirne-Turkey), www.researchgate.net, August 2011).
Основните заплахи за екосистемните услуги в района на езеро Гала са:
- Интензивно монокултурно земеделие;
- Замърсяване на почвите и водите с пестициди;
- Изгаряне на стърнищата след прибиране на реколтата от ориз;
- Интензивно животновъдство в пределите на езерото;
- Бракониерство на диви видове;
- Производство на електроенергия чрез ветрогенератори, разположени на миграционния път на птиците
2.2. Възможности
Районът на езеро Гала притежава огромен потенциал и се очертават добри перспективи за бъдещо развитие на екосистемни услуги. На първо място обаче трябва да се потърси баланс между сегашното интензивно ползване на някои от природните ресурси и развитието на нови услуги.
- Лесен достъп чрез нова пътна инфраструктура за голям поток от хора от големите градове Истанбул и Одрин, както и цялата европейска част на Турция;
- Наличие на голямо биоразнообразие, защитени зони, гористи територии, многобройни културно-исторически обекти в и около езерото;
- Наличие на обширна и непосещавана плажна ивица по брега на Егейско море;
- Близост до устието на река Марица;
- Изобилие от исторически и археологически обекти в град Енез;
- Част от миграционния път на птиците Via Pontica;
В бъдеще могат да се развиват по-широко на дейности като:
– Наблюдение и изучаване на птици;
– Учебни посещения с ученици и студенти;
– Изграждане на посетителски центрове, пешеходни и вело маршрути, кули за наблюдение на птици и други интерактивни методи за представяне и изучаване на природата и биоразнообразието;
– Развитие на водни спортове;
– Комбиниране на морския туризъм с посещения на природни и исторически забележителности.
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, 2018
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ В РАЙОНА НА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС) И ГАЛА (ЕНЕЗ)
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“
СЪВМЕСТЕН МОДЕЛ И МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ ЗА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС) И ГАЛА (ЕНЕЗ)
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, Ноември 2018 г.
Съдържание
1 Контекст.. 1
2 Екосистемни услуги. 2
3 Методика за оценка на екосистемните услуги. 2
3.1 Картиране на екосистемите. 2
3.2 Оценка на състоянието на екосистемите. 4
3.3 Оценка на екосистемните услуги. 4
Контекст
Бургаското езеро или Вая е най-голямото естествено езеро в България. Езерото представлява плитък лиман на брега на Черно море, разположен западно от Бургас. В западната му част се вливат Айтоска река, Съндердере и Чукарска река.
Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс, който е един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие.
Бургаско езеро е място от изключително важно международно консервационно значение обявено за:
- защитена зона (ЗЗ BG0000273) и по двете Директиви – Директива за местообитанията и Директива за птиците
- Орнитологично важно място (BirdLife International, 1989) – езерото се намира на миграционния път Via Pontica и е една от най-важните станции при миграция на птиците
- влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция (2003)
- КОРИНЕ-място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици (1998)
- Защитена местност „Вая“ с площ от 75 ха, обхваща 12% от езерото.
В района на езерото са установени 245 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение, като 9 от тях са световно застрашени, а застрашени в Европа са 95 вида (Стандартен Натура 2000 формуляр). Езерото осигурява подходящи местообитания за 89 вида птици, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и е от международно значение за зимуването на видове като малък и голям корморан, поен лебед, голяма белочела гъска, кафявоглава потапница и качулата потапница. През зимата са наблюдавани също и световно застрашените къдроглав пеликан и червеногуша гъска. Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тръноопашатата потапница и гнездящия малък воден бик.
Езерото е подложено на силен антропогенен натиск (отпадни води, строителни и битови отпадъци, усилено застрояване, шум, промишлен риболов). Свободното придвижване на риба през канала, свързващ езерото с морето е възпрепятствано, защото канала е почти изцяло затлачен. Езерото е замърсено и с петролни продукти, феноли и други химикали в резултат на разположената в близост петролна рафинерия. Всички тези фактори могат да доведат до промяна в качеството на водите, промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много защитени водоплаващи птици.
Екосистемни услуги
При работата по проекта, като базисна класификация на екосистемните услуги (ЕСУ) ще се използва класификацията CICES[1]. Тя е препоръчана за работа в областта на екосистемните услуги от Европейската комисия и програмата MAES (Mapping and Assessment of Ecosystems and their Services), както и залегнала в методиката използвана в предефинирания проект BG03 – MеtEcoSMap „Методологическа подкрепа за оценка на екосистемните услуги и биофизична оценка“ на под-програмата BG03.02 “Биологично разнообразие и екосистемни услуги”, финансирана чрез ФМ/ЕИП.
Според класификацията, ЕСУ се разделят на:
- продоволствени (храна, генетични ресурси, медицински растения, дървесина, фибри, др.)
- регулиращи и поддържащи (климат, опрашване, воден кръговрат, почвообразуване, качество на водата, биологичен контрол, др.)
- културни (рекреационни – отдих, духовни ползи, естетически ползи, образователна и научна дейност, др.).
Методика за оценка на екосистемните услуги
Методиката, която ще се използва за оценка на екосистемните услуги (ЕСУ) на Бургаското езеро (ез. Вая) и езерото Гала край Енез ще следва национална методологична рамка за оценка на състоянието на екосистемите в България и потенциала им да предоставят услуги (в процес на валидиране[2]).
Стъпките за изготвяне на оценка на ЕСУ най-общо са 3: (1) Картиране на екосистемите, (2) Оценка на състоянието на екосистемите и (3) Оценка на ЕСУ, включваща определяне на потенциала на екосистемите да предоставят услуги.
По-долу са представени по-подробно отделните стъпки:
Картиране на екосистемите
Картирането на екосистемите се извършва на база:
- използване на наличните национални бази данни за сладководни екосистеми – Кадастър, СИЗП, JICA, Corine;
- използване на паневропейски данни – Pan-European High Resolution Layers
- (HRL) от програма Copernicus;
- използване на спътникови снимки;
- изчертаване на финалните граници на обектите
За целите на картирането, екосистемите се разделят на типове съгласно т.нар. „MAES typology“ (2013) на три основни типа от ниво 1: сухоземни, сладководни и морски.
По-долу е представена типологията на сладководните екосистеми в България:
[1] https://species.bluelink.net/izbor-na-ekosistemnite-uslugi-znachimi-za-species-ot-klasifikaciyata-na-cices/
[2] https://bg03.moew.government.bg/node/289
Оценка на състоянието на екосистемите[1]
Оценката на настоящото състояние на екосистемите се извършва на база теренни проучвания чрез дефинирани индикатори. Индикаторите за оценка на състоянието на всички екосистемни типове в България са групирани йерархично в типове и групи, съгласно препоръките на MAES (2013).
Основни индикатори, които се ползват за оценка на състоянието на екосистемите са:
- Консервационен статус на местообитания и видове
- Екологично състояние на водните тела
- Състояние на биологичното разнообразие
- Присъствие на инвазивни видове
- Хидроложка разнородност
[1] Според European Nature Information System (EUNIS), типологията на реките и езерата според Рамкова директива за водите (РДВ) и национално законодателство за характеризиране на водни тела (Наредба № Н-4/2013)
Източниците на данни, които се използват на този етап следва да бъдат съобразени със спецификата на всеки индикатор за оценка. Основни данни, които се ползват при оценката са:
- Оценка на местообитанията по чл. 17 от Директива за местообитанията
- Оценка на Рамкова директива за водите (РДВ)
- Данни за замърсявания на водите, почвите, въздуха
- Данни за натиск/въздействие, причиняващи изменения в екосистемите (напр. климатични изменения, антропогенен натиск, инвазивни видове, др.)
Подробно описание на стъпките за определяне състоянието на сладководните екосистеми е дадено в разработката: „Сладководните и морските екосистеми: състояние, услуги, перспективи“[1].
Общата оценка на всяка група от предложените в методологията индикатори (индикатори на състоянието на екосистемите за Сладководни екосистеми) се изчислява като средна стойност от резултатите за наличните включени индикатори за специфичния подтип сладководна екосистема. Крайната оценка трябва да се представи като цяло число. (Виж Таблица 5 и 6 от Методологията).
Оценка на екосистемните услуги
На този етап се събира информация какви типове ЕСУ са предоставени и/или търсени, къде и в какъв мащаб, за да може да се определи количествено потенциала за използване на ЕСУ и как това би въздействало върху функционирането на екосистемите. Възможни информационни източници могат да бъдат:
- МОСВ – ИАОС – Басейнови дирекции, национална база данни
- Национална статистика
- Общини
- Национален кадастър
- Научни публикации
- Проекти
- In-situ данни
- Източници на данни от/в ЕС
- Данни от дистанционни наблюдения
- Директни анкети и интервюта с експерти
[1] http://www.resac-bg.org/bg/docs/news/Scientific_Study_FEMA-MARINE.pdf
Оценката на ЕСУ се извършва на база на конкретно дефинирани индикатори за оценка. Индикаторите за сладководните екосистемни услуги са разработени от MAES (2013).
За оценката на екосистемните услуги на езерата Вая (Бургас) и Гала (Енез) ще използваме следните общи показатели, които са подбрани вследствие на събраната информация и направените проучвания на двете езера с цел да бъдат взаимно съпоставими:
- Продоволствени ЕСУ
- Продукти от растениевъдство
- Продукти от животновъдство
- Продукти от диви животни, растения, гъби, водорасли
- Продукти на аквакултури
- Осигуряване на питейна и непитейна вода
- Източници на енергия
- Регулиращи и поддържащи ЕСУ
- Пречистване на въздуха и водите от замърсители
- Стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси
- Регулация на водния кръговрат – защита от наводнения и засушаване
- Осигуряване на местообитания на видовете и условия за продължаване на популацията
- Регулация на микроклимата
- Културни ЕСУ
- Преживяване на връзка с околната среда
- “Провеждане на научни изследвания и
- образователни програми”
- Историческо и културно наследство
- Отдих и забавления
- Природно наследство, наличие на защитени територии
За определяне на капацитета на дадена екосистема да предоставя конкретна услуга се попълва Матрица за екосистемни услуги, в която оценката на всяка ЕСУ да предоставя ползи, е окачествена в петстепенна скала от 1 до 5.
Степен на развитие на ЕСУ:
1 – Силно деградирала;
2 – Деградирала
3 – Умерено деградирала / Донякъде развит потенциал
4 – Не напълно развит потенциал
5 – Оптимална / добре развит потенциал”
За да бъдем по-обективни, оценяваме екосистемните услуги поотделно за сегашното състояние на екосистемите и за техния бъдещ потенциал.
В резултат от направените проучвания за двете езера ще бъде извършена и самата оценка на екосистемните услуги по определените показатели за тяхното текущо състояние и потенциал за развитие поотделно.
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, 2018
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.
Проект „Мерки за консервация и запазване на природното богатство на Бургас и Енез (MoreCare)“, ref: CB005.1.115, „Разработване на съвместен модел и методология за оценка за екосистемни услуги в езерата Вая в Бургас, България и Гала в Енез, Турция“
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ НА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС) И ГАЛА (ЕНЕЗ)
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, Ноември 2018 г.
Според определението на глобалната инициатива „Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие“ (TEEB) екосистемните услуги са приносът на екосистемите за човешкото благополучие. Екосистемните услуги могат да бъдат разделени най-общо на:
* Поддържащи услуги – услугите, които създават условията, необходими за осигуряването на всички останали екосистемни услуги, например фотосинтеза или почвообразуване.
* Продоволствени (Материални) услуги – всички продукти, произхождащи от екосистемите, например храни, влакна, горива, билки и медицински растения, генетичен материал, питейна вода.
* Регулиращи услуги – способността на екосистемите да регулират важни естествени природни процеси например регулиране на климата, на качеството и количеството на водите и др.
* Културни услуги – нематериални ползи от екосистемите например естетичната и развлекателна стойност на пейзажа.
Днес чрез дейността си ние често експлоатираме природните ресурси, оказвайки влияние върху способността на екосистемите да ни предоставят своите полезни услуги. През май 2011 г. ЕК прие Съобщение „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM [2011] 244), в която целта за 2020 г. включва спиране влошаването на услугите от екосистемите и възстановяването им. Цел 2 е да се гарантира, че: „До 2020 г. екосистемите и техните услуги ще се поддържат и подобряват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на поне 15 % от нарушените екосистеми. Това включва картиране и оценка на екосистемите и техните услуги. Съобщението бе последвано от резолюция на Европейския парламент, приета през април 2012 г.
През май 2013 г. ЕК прие Съобщение „Зелена инфраструктура (GI) – увеличаване на природния капитал на Европа“. То определя зелената инфраструктура като „стратегически планирана мрежа на естествени и полуестествени райони и други елементи на околната среда, която е конструирана и се управлява така, че да осигурява най-разнообразни екосистемни услуги“. Концепцията акцентира върху максимизиране
на услугите на база интегриране на природни решения в пространственото планиране и териториалното развитие.
Екосистемните услуги на двете езера – Вая (Бургас, България) и Гала (Енез, Турция) са обусловени от природо-географските особености, историческото развитие и настоящите социално-икономически условия на двата региона. Те притежават свои характерни белези, но имат и много общи компоненти.
И двете езера са разположени в крайбрежни зони, в непосредствена близост до населени места, заобиколени са от силно урбанизирани територии, намират се приблизително на еднаква надморска височина, почти равна на морското ниво, съхраняват изключително биоразнообразие и представляват природозащитни обекти от местно, регионално и международно значение. Езерата и прилежащите им зони са източници на природни продукти, храни, енергия, вода за питейни и непитейни нужди, билки и медицински растения, съхраняват ценен генетичен материал. Изпълняват редица поддържащи и регулиращи функции за екосистемите и живота на хората, включително климата, качеството и количеството на водите, чистотата на въздуха и др. Имат огромно значение за качеството на живот на хората, носейки им значителни и разнообразни нематериални ползи.
При оценка на екосистемни услуги се окачествяват продоволствените, регулиращите и културните услуги, като се използват измерими и съпоставими показатели, които имат пряко отношение към живота на хората.
За оценката на екосистемните услуги на езерата Вая (Бургас) и Гала (Енез) ще използваме следните общи показатели, които са подбрани вследствие на събраната информация и направените проучвания на двете езера с цел да бъдат взаимно съпоставими:
- Продоволствени ЕСУ
- Продукти от растениевъдство
- Продукти от животновъдство
- Продукти от диви животни, растения, гъби, водорасли
- Продукти на аквакултури
- Осигуряване на питейна и непитейна вода
- Източници на енергия
- Регулиращи ЕСУ
- Пречистване на въздуха и водите от замърсители
- Стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси
- Регулация на водния кръговрат – защита от наводнения и засушаване
- Осигуряване на местообитания на видовете и условия за продължаване на популацията
- Регулация на микроклимата
- Културни ЕСУ
- Преживяване на връзка с околната среда
- “Провеждане на научни изследвания и образователни програми”
- Историческо и културно наследство
- Отдих и забавления
- Природно наследство, наличие на защитени територии
За определяне на капацитета на дадена екосистема да предоставя екосистемни услуги ще попълним матрица с избраните показатели на екосистемните услуги, в която оценката на всеки показател е окачествена в петстепенна скала от 1 до 5, както следва:
1 – Силно деградирала;
2 – Деградирала
3 – Умерено деградирала / Донякъде развит потенциал
4 – Не напълно развит потенциал
5 – Оптимална / добре развит потенциал”
За да бъдем по-обективни, оценяваме екосистемните услуги поотделно за сегашното състояние на екосистемите и за техния бъдещ потенциал.
ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ НА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС, БЪЛГАРИЯ) И ГАЛА (ЕНЕЗ, ТУРЦИЯ)
Анализ на оценката на ЕСУ
Продоволствени ЕСУ
Индикатор 1 /Продукти от растениевъдство/ – По високата и максимална оценка /5/ на този индикатор в езерото Гала се дължи на наличието на пасища и на прилежащите оризови полета.
Индикатор 2 /Продукти от животновъдство/ – По високата оценка /4/ на този индикатор се дължи на факта, че в пасищата на езерото Гала се изхранват и почиват множество животни /пашуват и лагеруват крави и овце/.
Индикатор 3 /Продукти от диви животни, растения, гъби, водорасли/ – По данни на директора на национален парк „Езеро Гала“ в района на езерото се събират 29 вида билки, това обяснява по-високата оценка /2/ на този индикатор.
Индикатор 4 /Продукти на аквакултури/ – По високата оценка /3/ на този индикатор за езерото Вая се дължи на факта, че през последните години то възвръща славата си на източник на риба и към настоящия момент риболовът годишно се оценя на около 200 250 т. /Съвременно състояние на защитените зони в Югоизточен регион на България, 2014/, като в бъдеще се очаква да нарастне. В парка „Езеро Гала“ се е водил риболов до 2013 г., след което е забранен. В момента риболов има в р. Марица, в двата язовира изградени около р. Марица, както и в оризищата. И за двете езера се правят планове за поетапно възстановяване на риболова, затова се залагат и по-високи оценки за в бъдеще.
Индикатор 5 /Осигуряване на питейна и непитейна вода/ – Водите на езеро Вая регулират и подържат високи нива на подпочвените води в района и това подпомага използването им като поливни води в прилежащите на езерото територии. Езеро Гала изпълнява ролята на воден резервоар, който при нужда поема излишните количества вода от полетата с ориз, а през лятото се ползва за напояване. Затова на двете езера е поставена равна оценка /4/ по този индикатор.
Индикатор 6 /Източници на енергия/ – По високата оценка /3/ на този индикатор в езерото Гала се дължи на наличието на паркови генератори за вятърна енергия и съответно липсата на такива в езерото Вая.
Регулиращи ЕСУ
Индикатор 7 / Пречистване на въздуха и водите от замърсители/ – Двете езерата са утайник и филтър за замърсените води от прилежащите промишлени предприятия, бита и земеделски дейности в районите. В това отношение езеро Вая играе по-съществена роля за живота на хората, защото се намира в самите предели на град Бургас, с население от 202 694 души /по данни на НСИ към 31.12.2017 г./. Езерото се явява филтър за битовите отпадни води, за замърсените от околните предприятия води и най-вече нефтената рафинерия, за утайките от кариера за инертни материали и депото за битови отпадъци преди те да се влеят в Черно море. От друга страна, като най-голяма неурбанизирана повърхност на територията на града и среда за живот на различни видове водни и влаголюбиви хлорофилсъдържащи растения, езерото пречиства и разрежда концентрацията на замърсители във въздуха на Бургас. Така ние можем да го определим като белия дроб на града.
Индикатор 8 /Стабилизиране на почвата и регулация на ерозионните процеси/ – Максимални оценки и за двете езера в предвид значението им за подпомагане на почвеното плодородие, свързано с подобряване на микроклимата и поддържане нивото на подпочвените води, както и ролята им на препятствие за брегова ерозия. Навлизайки в езерата, поройните води от околните притоци се успокояват, като по този начин се намалява преноса на наноси и почвената ерозия.
Индикатор 9 /Регулация на водния кръговрат – защита от наводнения и засушаване/ – Максимални оценки и за двете езера в предвид ролята им на буфер за поройните дъждовни води от вливащите се в тях реки и реални прегради намаляващи риска от наводнения на крайбрежието, свързано и с настъпващите изменения на климата.
Индикатор 10 /Осигуряване на местообитания на видовете и условия за продължаване на популацията/ – И в двете езера биоразнообразието е изключително високо и съответно значението им като “депа” за поддържане на биоразнообразието и като пазител на генетични ресурси е огромно. Оценката за езерото Вая е малко по-ниска поради близостта му до голям град, натоварените пътни артерии, по-високата степен на урбанизация и замърсяване.
Индикатор 11 /Регулация на микроклимата/ – Максимални оценки и за двете езера като важни фактори за местния микроклимат, особено при очакваните климатични промени в близкото бъдеще.
Културни ЕСУ
Индикатор 12 /Преживяване на връзка с околната среда/ – Изключителните природни дадености и богатото биоразнообразие са база за развиване на екологичен туризъм и рекреация. Езерата разнообразяват живота на хората чрез възможностите, които дават за духовна и естетическа наслада от природата, както и за образователна и научна дейност. Дадените оценки показват недостатъчно използване днес и реален потенциал за това в бъдеще.
Индикатор 13 /Провеждане на научни изследвания и образователни програми/ – И двете езера са много полезни и любими места за орнитолозите. Организират се регулярно посещение от ученици, студенти и научни работници с цел изучаване на биоразнообразието /птици, животни, растения/. Оценката на този индикатор за Гала е по-ниска, поради липса все още на инфраструктура и логистика. Възможностите и намеренията за в бъдеще са по-големи.
Индикатор 14 /Историческо и културно наследство/ – Оценките и в двете езера към момента са много ниски, но се обсъждат възможности за съчетаване на изключително богатите природни и археологични паметници и дадености в районите както и комбинирането им с морски туризъм.
Индикатор 15 /Отдих и забавления/ – Възможностите за отдих и забавления са много по-големи от използваните досега. Оценката за езерото Вая е малко по-висока, поради това че територията е вече обект на специализиран (най-вече орнитологичен) туризъм и спортен риболов. В момента се обсъжда организирането и изграждане на необходимата инфраструктура и в двете езера за развитие на водни спортове, велотуризъм, фототуризъм, пешеходен туризъм, рибарство и др..
Индикатор 16 /Природно наследство/ – Уникалното биоразнообразие и природните дадености в районите и на двете езера ги определят като места със специален статус по отношение на опазването на природното наследство. Те са природозащитни обекти от местно, регионално и международно значение.
Сдружение „Зелена Странджа“
Бургас, ноември 2018
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ НА ЕЗЕРАТА ВАЯ (БУРГАС) И ГАЛА (ЕНЕЗ)
Можете да изтеглите файла от връзката по-горе.